Според традицията нестинарите играят всяка година вечерта в деня на Константин и Елена. Нестинарството е древен български обичай, при който хората танцуват боси върху жарава. В България обичаят е запазен в автентичния си вид само в едно село в планината Странджа — Българи. Въпреки че играят върху жаравата с икона на св. св. Елена и Константин, обичаят никога не е бил признат от Църквата - преследван е от нея, а самите нестинари са наричани „обладани от дявола“.
Рано сутринта в деня на светците трима юноши изнасят иконите до близкия извор, където те се благославят. След освещаването на иконите шествието обикаля цялото село и нестинарите се прибират в параклис, където прекарват времето до вечерта, слушат непрекъснатото биене на тъпан в определен ритъм, от което изпадат в транс и започват да танцуват, носейки свещени предмети - икони, кърпи. В същото време на площада се пали огън, който се поддържа цял ден.
Истинският танц започва когато нестинарките навлизат в огнения кръг с пронизителен вик. Танцьорите танцуват, държейки украсената с цветя икона на Константин и Елена. Забележително е, че след него нестинарите нямат рани или изгаряния по краката. И в това се състои най-голямата магия на нестинарството.
Бях на 6-7 години, когато ги гледах. Все още си спомням как жената танцуваше боса по въглищата, с иконата в ръцете си. Беше прекрасен начин да науча нещо повече за страната, в която живея, и да изживея нещо, което никога няма да забравя.
© Привидение Иванова Все права защищены