14 янв. 2011 г., 14:34

Ние бяхме приятели

3K 0 1

Ние бяхме приятели

 

 

 

         Бяхме приятелки. Най-добри приятелки. 

         С теб не се познавахме, бяхме напълно непознати, но съдбата ни събра и станахме най-добри приятелки. Заедно бяхме винаги. Споделяхме всичко. Заедно се смяхме, заедно плакахме. Знаехме всичко една за друга, но както ни събра съдбата, така ни и раздели. Вече дори не знам къде се намираш. Не знам щастлива ли си или пък не.

         Ние бяхме не просто приятелки, бяхме семейство, бяхме сестри. И като във всяко семейство, и в нашето имаше спорове и скандали, но ги преодолявахме и бяхме сплотени.

         Сега всяка от нас по своя път пое и оказаха се те в различни посоки. С умиление си спомням за отминалите дни и питам се как случи се така, че се разделихме.

          Ние бяхме приятелки и искам да поправя скъсаната между нас връзка.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Росица Иванова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Заличаване 🇧🇬

exuded

Търкаме, търкаме... От сутрин до вечер. Лотариата е за всеки, билетите и талоните са достъпни, прост...

Амортизация 🇧🇬

exuded

Първо обедняваме духовно. После материално. Така ми се струва. Колкото по-бедни ставаме в себе си, т...

Задбалансово 🇧🇬

exuded

Властта у нас битува несрамежливо. Придобила е себе си и вече няма нужда от воля на избора, на избир...

Когато бях овчарче 🇧🇬

exuded

Най-тучни са пасищата вдясно от планината на властта. Трева – колкото щеш, ядеш на воля, а тя никне,...

Моето писмо до България 🇧🇬

slavi2002

Късно е. Тихо и топло. Снегът навън трепери под светлината на уличната лампа. А аз разлиствам учебни...

За живота въобще 🇧🇬

Ready_4_whatever

Левкемия... Усещаш! 220 – зареждам, пази се... Непрекъсната, права скáла... Разпѝлен звук, разкъсващ...