7 февр. 2006 г., 22:14

Нужен ли ни е днес Левски

7.3K 0 2
3 мин за четене

Нужен ли ни е днес Левски

(Есе)

 

 

Дали има човек, който поне веднъж си е задал въпроса нужен ли ни е днес Левски. Защо пък да не ни е нужен !?! Той е бил силен млад човек с нови и оригинални идеи за онова време.

Сега нашето поколение има нужда от някой като Левски, който постоянно да ни бута, за да можем да се събудим от дълбокия сън и да  постигнем нещо в живота. Държавата ни е пълна с млади и умни хора като Дякона, но те бягат от страната ни, от реалността. Мислят, че там ще им е по - лесно да се реализират. Да така е, тук е по- трудно, но знаеш, че ще можеш да се пребориш със всички трудности, които срещнеш по- нататък.

          Левски е бил “свободен” по дух човек, който е мислил за страната и народа си, а не като нашите управници – политиците. Той е обикалял страната и е създавал тайни революционни комитети с цел да помогне за освобождението, а депутатите- седят си в кабинетите с кръстосани крака и се чудят къде да отидат на почивка.

          В днешно време се правят паметници, скулптури, окачват се портрети на Дякона, но с каква цел!?! Да се били сетили младите, че е съществувал такъв човек. Та те нямат време да си измият очите, пък надали ще се сетят за някой, на който ей така му щукнало да се бори за свободата ни.

Скоро наближава денят от смъртта на нашият велик българин - 19.02.1873. Живял едва 36 години той е направил толкова много за страната ни, колкото всички взети заедно политици. Едва ли ще има някой човек, който ще отиде на църква, ще запали свещ и ще се помоли за още един такъв Левски…

          Защо има ден само отдаден за почит на Христо Ботев и загиналите борци?!? Трябва да има такъв и за Васил Иванов Кунчев – Левски. Благодаря се, че има ден, в който всеки български гражданин да се сети, че са съществували хора като Дякона и Ботев и с радост да каже: “ Аз съм БЪЛГАРИН и се ГОРДЕЯ с това.”

           

 

 

 

Зорница Мутафова

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© ЗоРи Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Тази тема за есе ми бе дадена от г-жата ми по литература г-жа Жана Димитрова {много е яка между другото} по повод годишнината от смъртта на Дякона. Не е много добро, защото го писах едва за час. :}~
  • Браво Зори! Есето ти е чудесно! Дано повече млади хора са като теб!

Выбор редактора

Когато бях овчарче 🇧🇬

exuded

Най-тучни са пасищата вдясно от планината на властта. Трева – колкото щеш, ядеш на воля, а тя никне,...

Моето писмо до България 🇧🇬

slavi2002

Късно е. Тихо и топло. Снегът навън трепери под светлината на уличната лампа. А аз разлиствам учебни...

Задбалансово 🇧🇬

exuded

Властта у нас битува несрамежливо. Придобила е себе си и вече няма нужда от воля на избора, на избир...

Кога, ако не днес, и кой, ако не ние? 🇧🇬

slavi2002

КОГА, АКО НЕ ДНЕС, И КОЙ, АКО НЕ НИЕ? Както е казал Рик Уорън: Животът е пълен с проблеми и начини з...

За живота въобще 🇧🇬

Ready_4_whatever

Левкемия... Усещаш! 220 – зареждам, пази се... Непрекъсната, права скáла... Разпѝлен звук, разкъсващ...

Заличаване 🇧🇬

exuded

Търкаме, търкаме... От сутрин до вечер. Лотариата е за всеки, билетите и талоните са достъпни, прост...