откакто животът ни раздели...

Ти обич и до днес не бе видял... ти и до днес, какво е да обичаш, не бе разбрал... знаеше единствено твоя начин на живот... да нараняваш дугите... да взимаш, но не и да даваш любов... аз исках да те променя... исках да ти покажа какво е любовта, защото аз я бях усетила някога... исках да ти споделя, че от обич не боли... но ти не пожела... бяхме заедно тогава... хубаво ни беше - да... защо да го отричам... исках себе си да залъжа, че вече него не обичам... но защо ли все отричах... защо ли и теб излъгах... с теб бях, а него сънувах... не признавах чувствата си... исках обич да ти дам - такава, каквато ти никога не бе получавал... исках да съм единствената, която да ти даде... исках да съм различна от всички предишни... исках да те накрам... да усетиш, че съм различна... но не успях...

аз съм с него - ти с нея... всичко е друго... иска ми се да те забравя... е, няма да е трудно, ако поискам... ти беше най-обикновен... искаше нея, аз... не знаех какво искам... беше грешка и двамата го знаем... беше грешка и все пак я допуснахме да се случи, нали?! Не съжалявам за нищо! Исках да узная... защо се случи това... може би е било урок за теб и мен!!!...  осъзнах, че и двамата сме щастливи, откакто животът ни раздели...