Всеки ден виждаме нови отражения на нещо познато. Кои ни харесват, кои не. Но рано или късно си задаваме един или друг по-важен въпрос в бързането си да разберем тези отражения. А тези въпроси почти никога нямат общо с разбирането на цялата картинка. Казваме си едно, опитваме се да го постигнем и току-виж все излиза нещо друго. От нас вече зависи как ще го оценим изoбщо. Получим ли каквото плануваме, обикновено не му се наслаждаваме и то не, защото не е хубаво и може би дори по-хубаво от колкото сме си го представяли, а защото или ще ни дойде в момент, в който не ни е до това, или вече ще сме забравили как да оценяваме. Колкото и тъжно да звучи, няма как да кажем, че не е като да не се е случвало. А когато се е случило така, че да платим безумна цена за това щастие, тогава все повече забравяме да оценяваме, защото след като сме заложили всичко, дори и повече - наградата губи значението си. Тогава малките неща вече отдавна са си заминали и е останала само една обща картина, отражение и то понякога доста неясно, на това, на което сме опитали да видим.