Любовта е като трепкащия пламък на свещта. А ти като пеперуда си привлечена от него. Знаеш, че ще боли - казвали са ти го много пъти. „Стой далеч или ще пострадаш.”

            Но има нещо в този пламък – той е всичко. Разперваш крилца и литваш. Неговата топлина те погалва с ласка, присъща на слънцето. Вълна на удоволствие залива крехкото ти тяло. За миг всичко губи стойността си.

            Зад гърба си чуваш настойчиви молби: ”Недей! Ще съжаляваш!” Спираш за момент и се питаш объркана „За какво?” Не може  нещо толкова красиво да те нарани. Нали? Обръщаш очи и усещаш магнетичната му сила. Непознат копнеж обладава девствената ти душа. Вече нищо не може да те спре.

            Пламъкът трепва примамливо. Вятърът нежно нашепва обещания за неземно удоволствие. Още малко, още съвсем мъничко. Цялото ти съзнание е готово да изпита всичко онова, за което си мечтала толкова време. И ето - пламъкът се разтваря и те поглъща. Вместо любов огнена болка те изпълва. Отваряш устица за вик, който ще разтърси и мълчаливата луна. Вик, породен от ярост, болка и разочарование...

            Но вече е късно. Само миг преди смъртта да ти донесе спасението от този огнен ад, виждаш подигравателно трепкащия пламък.

            Вятърът духва и угася свещта. Само телцето на мъртвата пеперуда остава самотно в нощта.