Губиш един човек тогава, когато спреш да се бориш за него! Това, че някой е далеч от теб, не означава, че си го загубил. Особено когато мечтаеш за него, когато той присъства в мислите ти постоянно, когато той е повод за твоята усмивка и за твоята тъга. Има различни видове обич. Някои са слаби, защото им пречи разстояние, различия и точно такива умират бързо. Но има и такива, които устояват на времето, на разстоянието и липсата. Такива живеят въпреки всичко, борят се с всяка пречка и оцеляват. Такива съществуват, но не всеки може да ги види. Те не са онези явните, разкрити пред всички, напротив, те живеят в сърцето на обичащия, някъде дълбоко, потрупани от хиляди добри и лоши чувства, които стоят сякаш да защитават тази любов. Такава любов няма нужда от доказване, няма нужда от срещи и раздели, на нея не и пречи че човекът за който живее е далеч и дори чужд, тя продължава да гори. Има я непрекъснато, дори в най-обикновения момент, тя е там. Чувстваме я непрекъснато, независимо къде сме, с кого и какво правим. Тя напомня за себе си дори с най-глупавите действия и, вярвайте ми, тя гори дълго и винаги силно.

Затова, когато срещнете човек, който носи такава любов, не го оставяйте, борете се за него независимо какво ви коства, крещете, плачете, страдайте, давайте всичко от себе си, потъпквайте достойнството си дори, загърбвайте вчерашния ден и давайте място на днешния, научете се да прощавате и давайте възможност на този човек да ви покаже какво може и какъв е всъщност. Не бъдете дребнави, но оценявайте и малките неща, благодарете на Господ всеки ден, че имате такава любов и с една дума, каквото и да правите, борете се за тази любов, тя трябва да бъде ваша, защото само с нея един ден ще можете да кажете: "Да, аз наистина съм щастлив/а!"