Любов, омраза, болка и тъга обгръщат всеки един от нас, но не и мен сега.  Може би утре, може би след седмица, месец, година знам, че отново ще дойде този ден, когато аз отново ще бъда  наранен.  Но това няма значение. Важно е само да запазиш капка самоуважение. Да продължиш напред, да не те е срам да гледаш назад. Да видиш нейния силует и да кажеш - имахме своите моменти и ни беше хубаво. След това отново излизаш на улицата. Тръгваш и си спомняш за нея с усмивка на лицето. Един след друг се появяват  моменти отпред назад, докато не стигне до мига, в който си разбрал, че искаш да си с нея. Спираш на улицата и започваш да се оглеждаш. Въртиш се в кръг. Гледаш как всички бързат за някъде. Спираш случаен минувач, задаваш му въпрос – какво направих, как се стигна до тук?
Потупва те по рамото и ти казва - поиграха си с твоето сърце.
След което и той си тръгва. Осъзнаваш, че си останал сам без любов, без сърце. Някой го е откраднал и този някой просто го е ритал, мачкал, манипулирал и след това захвърлил зад ъгъла. Ставаш, побягваш, искаш да си на края на света, да погледнеш безкрайната бездна и да ù изкрещиш” доволна ли си сега? Това ли искаше, да оставиш едно безжизнено тяло да пада като лист през есента? Добре, спечели.  Заставаш на ръба. Поглеждаш надолу, поглеждаш нагоре. Стискаш очи. Виждаш само нея. Отново минава спомен след спомен, но накрая се появява тя и ти шепне – не го прави. Повтаря го  стотици пъти, всеки по-силен от предишния. В един момент ù задаваш въпроса. Защо, защо го направи? Защо, след като знаеше през какво съм преминал, реши да постъпиш по същия начин? Мисля, че този път вече няма да издържа. Проронваш сълза, проронваш още една. И като солен дъжд полита всяка една надолу към нищото. А ти ридаеш като малко дете, което рисува своя малък свят, а някой му взима боите. Всичко става черно/бяло, освен малкото нарисувано, докато сте били двама. А сълзите текат ли, текат, всяка взима своя дял от картината на живота ти, от цветовете ù, докато всичко изчезне. Тогава вече знаеш, че всичко е минало и  можеш да направиш само една последна крачка напред.