Добро. Дума, която употребяваме всеки ден. Използваме я в много и различни ситуации. На ден поне по няколко пъти я изричаме или прочитаме. И все пак какво означава тая проста дума „Добро“ и заслужава ли си да правим добро на другите?

           Несъмнено свързваме „доброто“ с нещо положително, нещо, което би ни харесало. Все пак, всеки би искал да му се прави добро и да се държат добре с него, но когато се стигне до връщане на добрината, става малко трудно. Всеки човек с радост би приел да му се помогне, но малко са хората, които биха предложили помощта си, без нищо в замяна.

          Има един често срещан израз, че всяко добро се връща. Аз не бих се съгласил. Дали доброто ще ти се върне, зависи от това дали човекът, на който ти си помогнал, ще ти върне услугата. А малко хора са останали, които ще ти я върнат. Все пак, ти не си му искал нещо в замяна, защо тоя човек да си прави труда да ти помага, щом не се налага. В днешно време, или по-точно в нашата държава, когато на един човек му се помогне, той се възползва максимално, след което тича с всички сили, бяга надалече, преди да се е събудил. Ако пък реши да ти върне добрината, се налага да си зададем въпроса „защо?“ . Както споменах, той не получава нищо в замяна, защо ще си губи времето. Ако няма някоя и друга скрита мисъл, то тогава той би го направил, само защото го смята за правилно. Но как един човек разбира какво е правилно и какво не. По тази тема има много да се говори, но накратко - Ние сме отделни организми, всеки човек има свои собствени мисли и представи за правилно и грешно. Следователно, ние сме тези, които решаваме дали да помогнем или не. А дали всеки човек може да прави добро? Ами всеки е способен да бъде добър. Това не е нещо, което се научава. Това е нещо, което всеки човек притежава, но въпросът е,  дали ще използва.                     

Но има и един друг вариант добрината да ти се върне, който, въпреки че според мен не може да се нарече… ами „реален“, много хора вярват в него и не може да не го спомена.                                                                                                                                                                         „Господ е всемогъщ и всевиждащ, той вижда постъпките на хората, и ако не днес, ще ги върне многократно по-късно“. Първо искам да спомена, че аз изобщо не вярвам в Господ, или пък в могъща сила, която ни е създала и чертае живота ни. За това е било нужна една благоприятна за живот планета и няколко милиарда години. А относно предначертания ни живот, няма такова нещо, ние сме тези, които ще определим как ще си изживеем живота.                                                   Но ако повярвам за момент във всичко това. Е нужно само да се огледам и ще видя, че не всичко се връща. Навън има от светци до серийни убийци, от милиардери до хора без пукната пара. Трудно можем да кажем, че убийците са направили нещо добро в живота си, но доста лесно ще изредим всички злини. И все пак, те са навън, има ги навсякъде и се раждат нови и нови. И въпреки че някои от тях си получават заслуженото, никой не може да отмени нещата които са направили, хората, които са убили, те все пак са изпълнили целта си. Какво можем да кажем за бедните хора тогава. Да, някои са такива още от раждането си, и въпреки че пак не е справедливо, не говорим сега за това. Има много хора обаче, които през целия си живот са помагали, мислили са за другите и как да им помогнат и днес много от тях са в това положение, без нищо, може би дори без дом и храна. Какво е решил Създателят ни за тях. Може би да ги измъчи хубаво, докато са живи и после да им уреди място в Рая. И дори и да приемем, че животът след смъртта съществува, той не е истинският живот, той е просто друго измерение, в което човекът най-вероятно буквално лети из облаците.  Истинският живот е само един, и той вече е изгубен, заради добрината. 

     Така че, заслужава ли си да правим добро на другите, заслужава ли си да им помагаме. Както казах, това всеки един човек трябва сам да го реши. Дали според него това нещо е правилно и дали се налага, само той ще каже. Според мен, е нужно да си помагаме, но в определени граници. Не е правилно да прекараме живота си, помагайки на някого другиго и същевременно да пропуснем възможността да изживеем нашия живот.