Замисляме ли се понякога какво и как правим в нашия живот? Замисляме ли се, че животът си отива и не можем да го спрем, миговете минават през нас и както не можеш да задържиш водата в ръцете си, така не можеш да забавиш времето. И въпреки, че осъзнаваме това какво вършим, което да остане? Какво правим за другите или за самите нас?
    Като си млад мислиш, че целия живот е пред теб, че имаш да вършиш толкова много неща, но ето за миг затваряш очи и когато ги отвориш си стар, грохнал старец с побелели коси и чакаш последната гостенка в този земен живот. Може би точно тогава се замисляш какво си направил през своето съществуване, което заслужава да се помни. Нещата които се правят със сърце, които се правят все едно, че това е последната битка на земята – те се помнят във времето. Дали ще има толкова много последни битки, че дори да не можеш да си спомниш броя им или няма да се сетиш дори и за една, защото през жалкото си съществуване си вършил всичко за пред хората, през пръсти без да влагаш сърцето и душата си.         Може би много малко от нас оценяват това, което имат и не заслужават нищо поради нехайството си. Има една мисъл в Библията, която гласи – „…който търси – намира, който хлопа – ще му се отвори, на който проси – ще му се даде…” И нима не е вярно? Защо не живеем живота си като за последно? Защо не се борим за мечтите си, а се отказваме още преди да сме опитали?
Животът е една непрестанна борба, в която винаги има първа и последна битка, е след последната битка съществуват две възможности - да си победител или победен.
       Колко пъти си се чувствал победен и смазан? Всичко е станало сиво и безсмислено. Разочарован си от всички, изгубваш желание за развитие, за по -добър живот. В желанието да облекчиш болката си извършваш груба грешка без да осъзнаваш, как допускаш в себе си чувства като гняв, омраза, ниско самочувствие, депресия и се изолираш от тези, които те обичат. Не се замисляш какво имаш, нали? Ако днес се събудиш здрав си по-щастлив от хилядите болни хора, броящи последните дни от своя безценен живот. Ако имаш дом и храна си по-щастлив от милионите гладуващи хора по света.
     Имаш всичко нали и защо си недоволен от живота тогава, докато има хора без нищо, които се радват на живота и благодарят на Бога повече от теб. Може би се мислиш за нещастен, а заслужил ли си да бъдеш щастлив? Бориш ли се за това, което искаш? Колко си загубил заради отчаянието и слабостта си? Има ли поне една мечта, която си превърнал в реалност? Живееш в измислен свят, в който всичко ти идва на готово. За нищо не се притесняваш, за нищо не се бориш, дори не живееш, а просто съществуваш. Защо пропиляваш шанса си да станеш нещо, заради нерешителност или мързел? Какво е нашето поколение? Защо животът ни е толкова пуст и безсмислен?
    Нека изживеем оставащите мигове, борейки се за мечтите и идеалите си. Направи нещо макар и малко, което да промени и вдъхне живот в заспалото ни ежедневие. Нека правим всичко така, сякаш това е последната битка на Земята и последния миг в нашия живот!