Просто исках да те нарисувам

     Как се създава спомен? Дали ние го градим, или той краде от нас един миг и го поставя в рамка? Той потъва в миналото ни, а ние сме неговото настояще. Той не ни забравя, а ние си го припомняме. Странност! Отминалост! Бързайки, изпреварваме бъдещето си. Зачеркваме писаното от някой за нас, създаваме картини на конвейер. Драсканици върху платно, сюрреализми в скицник. Изхабяваме купища темперни бои, за да темперираме мечтите, желанията, омразите и любовите си! Похабяваме тонове мастило, за да начертаем скиците на всичко, което е в нас и около нас. Предлагаме произведенията си в галерии. Приемат ги, излагат ги на показ. Окачени на стената, подредени в стройна редица, осветени от малки декоративни лампички. Стоящи и блестящи - ние и нашите околности. И всеки ни поглежда от различен ъгъл, от разстояние различно. Приближава се или се отдалечава. Усмихва се на изображението срещу него, на цялата тази рисуваност и  картинност. Пъстра, разноцветна и  в тон с рамката. Наситена с детайли. Та нали   детайлите създават уникалността? Те правят от минутата - ден и от човека - личност. Създават слабост и рушат сила. Изграждат образ. Или образец. А може би просто строят един образцов портрет, който ПРОСТО ИСКАХ ДА  НАРИСУВАМ!