Пак паднах... някъде там долу, сред свободата и морала. Виж, горе са лъжите и лицемерието, но внимавай да не удариш глава в пиедесталите им. Опитвайки се да се изправя виждам, че всъщност нищо не мога да видя, понеже мъглявите човешки същности са някак почернели от много проблеми и противоречия. Не че аз не ги имам, не се смятам за чиста личност, но поне съм сивкав в сравнение с повечето роботизирани и черни вътрешно хуманоиди. Всъщност чисти личности в днешно време има, но след деветия месец когато се показват на останалите човешки същества, се замърсяват по подразбиране. Не ви ли се иска да ме цапнете, понеже ги бръщолевя едни? На кой му пука за човешките ценности, нали бирата все още се намира на прилични цени, а дискотеката работи до сутринта? Мода е там, сред дима, пошлите и плоски свалки и пачките пари да се формират новите човешки черти. Модерният живеещ на земята субект няма нужда от старовремски глупости като морал, себеотдаване, мислене, да не говорим за честност. Усещам как някой ще плюят надолу, щом чуят тази дума. Само не мога да разбера защо сълзите понякога се опитват да се наместят под очите ми. Така или иначе са ненужни с оглед на това, че колкото и да се опитват да ми изчистят очите, това няма да се случи. Ще се изпарят благодарение на черните ми сенки от недоспиване и притеснение... и от пиене предната вечер, де, няма да си кривя душата, то е човещинка. Като казах пиене се сетих, че ми се иска да стисна ръка на човека, създал бирата. Вижте колко маркетингово удобно е това питие. Освен на производителя си, то носи пари на производителите на бельо, защото понякога не успяваме да стигнем до тоалетната, на производителите на картофи, на производителите на сирене, на производителите на кюфтета, кебапчета и въобще месни изделия, както и на производителите на една определена музика, която наистина върви като един прекрасен фон за поредната халба. Преглъщам и продължавам.
Да поговорим за един друг леко позабравен феномен. Приятелството. Всъщност някои хора биха ме оборили веднага, казвайки ми, че имат много истински приятели и че дават всичко за тях. Няма лошо, но ще ме извинят за усмивката ми. Като погледнеш реално, в днешните вълчи времена май е много по-лесно да забиеш нож в гърба, отколкото да се опиташ да постигнеш нещо. Сам. Не ви ли се е случвало, ако сте от мъжки пол, някой уж добър приятел да ви отмъкне я гадже, я работа, я внимание? И после е ни лук, ни лук мирисал. А ако сте от женски пол не ви ли се е случвало уж добрата ви приятелка да ви копира, да се стреми да е харесвана повече от вас и да се мъкне навсякъде с вас само и само за да ви пречи, защото не може да приеме, че не е толкова харесвана? Или да ви открадне мъж, проект, дори дреха? И всичко под маската на фалшивата усмивка. И какво правите ако ви се е случвало нещо от изброените? Мога да ви кажа аз какво права. Опитвам се да стана от прахта, да извадя ножа от гърба и така нататък. И да продължа. Боли понякога, но хората вече до такава степен са свикнали да лъжат, че дори и първото впечатление започва да се оказва грешно. Лесно е да станеш плячка в някой капан, поставен от лъжец или безскрупулен лицемер.
Както и да е, зная, че започвам да дотягам, затова ми се иска да засегна още няколко теми. Като за начало – музиката. Чалгата е навсякъде. И то това не е най-големия проблем. Не е проблем, че този или онзи слуша чалга, проблем е, че е ограничен. Предразсъдъците и културното ограничаване завладяват всички. Не е лесно за някого да даде шанс на вкусовете на различния от него. И тук не става въпрос за музика, става въпрос за всичко. Всички знаем приказката, че най-лесно се отричат нещата. В нашия случай може да се стигне и до бой. Няма да говоря повече за това, защото ми е болна тема, може би в някое следващо словоизлияние.
Тясно свързано с всичко е и мнението ми за историята, за миналото, за културното развитие, въобще за това, което прави човека човек, а именно – интелекта. Трябва да знаем историята си. Трябва да знаем, че такава профанизация и ограничение не е имало даже и в най-дивия комунистически режим. Днес под фалшивия знак на една културна свобода, се пропагандират кич, комерс, пошлост и се залива читателя, слушателя и зрителя с лесносмилаеми продукции или с лъскава платена публицистика, културни беседи, водени от неадекватни хора, исторически предавания, водени от псевдоченгета или луди хора. Не визирам имена. Най-добре е така, разбира се. Хапваш с доволство, това, което ти е подхвърлила телевизията, взимаш си вестника и не четеш между редовете. То държавата ни в момента и затова е зле. Наясно съм, че по принцип не казвам нищо ново, но съм и наясно, че слагам поне една капчица в чашата, наречена търпение. Няма ли да прелива накрая?
За мен, идеалиста, леко лошия, сприхавия, но винаги искрения и честния, остава надеждата, че сред ограничените механично действащи човекоподобни са останали хора... Иначе ще си говоря сам.
© Светозар Петров Все права защищены