Птиците умират сами...
Има една легенда, за една птичка, която умира веднага след песента си... И в своята песен тази птичка е съвършена, ненадмината... тя дава всичко от себе си... дори и живота, само и единствено в името на неповторимата песен, вълшебна... А нашата песен, песента на живота ни... ние избираме всичко, водим се от различни доводи...
Когато сме малки, сме толкова волни като птиците, правим неволни движения по пътя на живота и точно от тези движения се учим какво трябва и какво не трябва... Животът не е поел към нас ангажимент да изпълни мечтите ни. Сами нараняваме себе си, сами избираме пътя си, така че не трябва да търсим отговорни за нещастието ни, понякога трябва да имаме таланта да преценяваме нещата, да направим крачката, но в същото време да гледаме и крачка напред.
Ако ние сами не съумеем да преценим къде, кога и с кого, ничия друга сила не би могла да го стори. Умираме едва, когато страстта към живота повехне, когато няма занимание, идеи, развитие, тогава настъпв ...