Пустините в живота на човек е онова, което му липсва, една огромна празнина. Място самотно, студено и пусто - подтискащо и най-щастливия спомен. На всеки, колкото и да му е трудно да си признае, му липсва нещо - любов, приятелство, или било друго нещо. Това, без което живееш - това е пустинята в твоя живот. Когато ти липсва любов, когато знаеш, че този, когото искаш, е на крачка от теб, а ти не можеш да го имаш - тогава ти усещаш в себе си празнина, един губещ се смисъл за живот, безцелно лутане, безизходица. Когато знаеш, че твоите сълзи няма да бъдат разбрани, а твоя глас няма да бъде чут, ти се чувстваш като в пустиня. Вървиш напред, молиш се, дори крещиш, но няма кой да те чуе... Това, без което не можеш, това, което ти липсва и прави живота ти пустиня - никой не не може да ти върне, да те разбере и да превърне живота ти от студена и безцелна пустиня в красива градина с цветя. Никой не би ти протегнал ръка да ти помогне. А времето минава ли, минава... и ти вървиш, а не намираш изход от този ад. Искаш и се надяваш да изгрее лъч светлина, да озари живота ти, но напразно. Пустинята убива и душата, и мечтите ти, сърцето ти и теб... Търпиш, но не можеш, а какво да направиш? Не знаеш. Нещо не можеш да имаш, вече си е отишло, а ти липсва... не можеш да го върнеш, не можеш времето да спреш, но не можеш и със спомена  за това да умреш. Не знаеш дори дали да вярваш в нещо... а уж надеждата крепяла. Въпреки всичко, въпреки, че те боли - усещаш, че живееш, търсиш път, продължаваш и се бориш! Животът е борба! Независимо дали печелиш или губиш - не се отказвай - един ден може и на твоята пустиня да изгрее слънце!!!