8.05.2007 г., 23:10

Пустините в моя живот

2.8K 0 1
1 мин за четене

    Пустините в живота на човек е онова, което му липсва, една огромна празнина. Място самотно, студено и пусто - подтискащо и най-щастливия спомен. На всеки, колкото и да му е трудно да си признае, му липсва нещо - любов, приятелство, или било друго нещо. Това, без което живееш - това е пустинята в твоя живот. Когато ти липсва любов, когато знаеш, че този, когото искаш, е на крачка от теб, а ти не можеш да го имаш - тогава ти усещаш в себе си празнина, един губещ се смисъл за живот, безцелно лутане, безизходица. Когато знаеш, че твоите сълзи няма да бъдат разбрани, а твоя глас няма да бъде чут, ти се чувстваш като в пустиня. Вървиш напред, молиш се, дори крещиш, но няма кой да те чуе... Това, без което не можеш, това, което ти липсва и прави живота ти пустиня - никой не не може да ти върне, да те разбере и да превърне живота ти от студена и безцелна пустиня в красива градина с цветя. Никой не би ти протегнал ръка да ти помогне. А времето минава ли, минава... и ти вървиш, а не намираш изход от този ад. Искаш и се надяваш да изгрее лъч светлина, да озари живота ти, но напразно. Пустинята убива и душата, и мечтите ти, сърцето ти и теб... Търпиш, но не можеш, а какво да направиш? Не знаеш. Нещо не можеш да имаш, вече си е отишло, а ти липсва... не можеш да го върнеш, не можеш времето да спреш, но не можеш и със спомена  за това да умреш. Не знаеш дори дали да вярваш в нещо... а уж надеждата крепяла. Въпреки всичко, въпреки, че те боли - усещаш, че живееш, търсиш път, продължаваш и се бориш! Животът е борба! Независимо дали печелиш или губиш - не се отказвай - един ден може и на твоята пустиня да изгрее слънце!!!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Момиче Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Заличаване

exuded

Търкаме, търкаме... От сутрин до вечер. Лотариата е за всеки, билетите и талоните са достъпни, прост...

Само ако започнеш да правиш добро...

thedac

Само ако започнеш да правиш добро, ще повярваш в него И най-малкото добро, което направиш, то е за т...

За живота въобще

Ready_4_whatever

Левкемия... Усещаш! 220 – зареждам, пази се... Непрекъсната, права скáла... Разпѝлен звук, разкъсващ...

Задбалансово

exuded

Властта у нас битува несрамежливо. Придобила е себе си и вече няма нужда от воля на избора, на избир...

Когато бях овчарче

exuded

Най-тучни са пасищата вдясно от планината на властта. Трева – колкото щеш, ядеш на воля, а тя никне,...

Моето писмо до България

slavi2002

Късно е. Тихо и топло. Снегът навън трепери под светлината на уличната лампа. А аз разлиствам учебни...