Reality bites – 2
„Богат е не този който има най-много, а който има най-малко”
Не живеем изолирано. Породата ни е стадна. Йерархията ни е смешна. Стадото се управлява не от най-силния, а от най-наглия. Правилата се определят не от най-умния, а от най-лицемерния. „Моралът” е понятие, въведено от грешниците. Стадото ни е маскен бал. Програмира ни сме от първия ден на живота си в ценности, които не разбираме, или по-точно разбираме несъстоятелността им, когато ни подведат и предадат. Не се харесваме, следователно подражаваме, заимстваме и адаптираме поведение, мисли, начин на живот, надявайки се да „се харесаме” и така влизаме в калъпа „Така правят всички”. Загубваме себе си, гонейки цели, поставени ни от някой друг - родители, „доброжелателни роднини”, „приятели”, които „ще ни помогнат” да излезем от граничните състояния, като границата е сложил някой , за да тегли чертата между „нормалното и „ненормалното”. Питала съм десетки хора: „Какво ти се случи през последните 10 години?” и никой ...