В пожеланията за рожден ден или какъвто и да било друг празник, включваме и щастието. Щастие - чувство, което те кара да сияеш, да си усмихнат, да живееш пълноценно.

         Щастливи ли сме ние хората? Можем ли да оценим това чувство и колко често го изпитваме? Щастието може да се разгледа от много различни страни. Човек може да се чувства щастлив, когато е влюбен, когато обича и се чувства обичан, когато види близък човек, та дори когато си купи нещо скъпо за него самия.

          Замисляли ли сте се колко често се чувствате щастливи? В последно време се чувствам щастлива все по-рядко. Причините са много. Питам се... защо причините да се чувствам така не се увеличават, а напротив - намаляват... Отговорите са доста, но един е основен - ценностната система на хората е разбита или... има я, но е забравено как си "борави" с нея. Тя не влиза в "употреба".

         Чувствам се щастлива, когато чувам от любимия човек нежни думи като "Обичам те!", "Мила моя!", "Съкровище!", "Слънчице!" и много други. Тези нежни слова галят моята душа. Карат ме да сияя от щастие. Пърхащи пеперуди леко гъделичкат стомаха ми. Чувам в главата си нежно звучащите звуци на пиано. В представата си изграждам образи и картини, които те карат да се захласнеш... Но всъщност дали тези думи мили не са причината да полетя в небесата и да се чувствам щастлива, а не толкова представата ми?

          Чувството щастие може да го изпита и една майка, когато получи мил жест, когато чуе мила дума... Думите "Мила моя мамо..." са повече от всичко друго за една жена.

           Чувствала съм се щастлива не само в любовта. Започвайки да спортувам, се научих на дисциплина и това ми донесе големи успехи и медали. Това ме кара да се чувствам безкрайно щастлива.

            Кариерата за някои хора е доста важна и им носи огромно щастие. Познавам такива хора и съм виждала грейналите им лица като слънце високо в небето при успех в работата.

            За всеки щастието идва с различните успехи и неща в живота. Един нетипичен пример за това е дядо Йоцо от разказа "Дядо Йоцо гледа" на Иван Вазов.  Старецът, въпреки че е сляп, се чувства щастлив при срещата с околийския началник, войника и железницата. На пръв поглед странни случки и неща правят героя щастлив, но за него те го карат да усеща родината свободна.

            Замислете се за миг... когато обичате, чувствате ли се щастливи? Аз да! Чувствам се щастлива, защото давам на обичания човек от мен много любов и нежност, а може би и нещо, което не съм получила досега...

             Щастието е едно от основните чувства, за които си струва човек да живее и да се бори... И кога се чувстваме щастливи? Купувайки си нови неща, чувствайки се обичани или пък влюбени... Аз съм щастлива тогава, когато обичам и се раздавам, когато постигам успехи в живота, училище и спорта. Щастлива съм, когато получавам нежност, топлина, когато ми се създава уют, когато съм обичана.  Нека се стараем да го изпитваме по-често, защото освен от отсрещния човек, щастието зависи и от нас самите. Щастието ни прави по-красиви и добри!