След сън...

Пристигам тъй уморена след дългото пътуване... и все пеша... Рано сутрин, когато лъчите на ранобудното слънце заблъскат по клепачите ми и ги повдигам по-тежки от вечерта преди да заспя. И макар всичко да ми  е вече познато, приземяването ми е все дълго и  уморително. В транс сипвам обичайния тъмен прах в чашата. Забърквам тая магическа смес и след изминали мигове тя запарва по устните ми и аромата изтръгва сладостна въздишка. В очакване на въздействието й и всички сили да отърся съня от раменете си, разкъсвам разстоянието в боси стъпки. Трополя по прозрачността на прозореца. Изпивам с поглед познатия пейзаж. И радвам ли се или отново ме натъжава цялата тая действителност - не зная... или не искам да знам. Достатъчна е само мисълта, че обувките ми отново ще се задълбочат в разговор с пътищата отвън, предизвикват тръпки по тялото ми. Посягам отново към горещата тъмна течност и ненаситно я поглъщам силно горчива. И очаквам тя да възбуди в мен чувства и желания за среща с града. И колкото повече пия, толкова повече пресъхват устните ми. И нищо не утолява жаждата ми, освен нея и нищо не ме кара да ожаднея, както тя. Заравям поглед в плътността й и се опитвам да достигна дъното й с поглед. Пясък заскърцва по зъбите ми... и дъх  на море пронизва ноздрите ми. Опитвам се да пробия поглед в синьото му тяло, да докосна дъното, да видя живота там. Сърдито ли е и променя ли цвета си от тъмносиньо до мътно сиво - без достъп? Щастливо ли е? - така прозрачно като огледало и цветно като дъга? И докосвам дъното, и не ме е страх. Опряла чело на ръба на моста... на моста ли? Отърсвам глава пред ръба на чашата с тъмната течност, едва задържайки се  отново да отпия от нея. Ръцете ми потреперват. Вълнувам се. Съзнанието ми се опитва да стои трезво, да е изпънато като войник, готов всеки момент на повик. Само тая течност задържа клепачите ми отворени и тялото ми - в готовност. А душата ми... душата ми в този момент спи... Последна глътка кафе, преди токчетата ми да затракат по асфалта и завоите на града. А вкусът на кафе остава дълго по устните ми - силен и горчив през целия ден.