"Човек се ражда свободен, а навсякъде е в окови."

Свобода и робство. Един непрекъснат кръговрат от избори и правила.

Свободата е правото да избираш и свободно да изразяваш позицията си. За мен тя е висша ценност. Присъства във всяко мое действие и всяка моя дума. Благодарение на предците ни сега живеем свободно. Но тази сводоба е сякаш неоценена, защото я имаме за даденост. По този начин тя губи своята сила и значението, което е имала в миналото.

"Свободата значи отговорност. Ето защо мнозина се страхуват от нея."

Аз не се страхувам да изложа на показ свободата на духа, волята, мислите, чувствата и действията си. Защото съм свободен човек и сама решавам съдбата си. Аз изразявам свободата си чрез своите песни, защото по този начин се чувствам независима и нямам тези окови, които обществото постоянно ни налага.

Но... както всяко хубаво нещо, така и свободата си има своя потисник в лицето на робството. Да бъдеш роб на обществото или на себе си?

Не знам кое е по-лошо, но и двата случая това си остава робство. То представлява правила, които ограничават свободата и съобразяване със законите, които обществото е наложило. Защото свободата не означава своеволие. Не можеш да надигнеш глас срещу глух събеседник и не можеш да останеш сух по време на буря. Дори да имаш чадър - вятърът ще ти го обърне. А в ежедневинето си, не робуваме ли на технологиите и материалните блага? Според мен се е развила една зависимост към тях вече превърната в привързаност. Като в един лабиринт с объркани пътища, рано или късно робството настига свободата и нейната преднина вече е безсмислена. За мен колкото и да са противоположни като чувства, толкова и зависят едно от друго. Свободата - желана в миналото и недооценена днес, и робството - коренило се през вековете и живеещо в изменена форма и до наши дни. Няма пълна свобода. Гласовете ще останат нечути и все някой ще заеме ролята на вятъра и ще издуха нашия чадър, преди още да ни е предпазил от дъжда.