Дойде в съня ми без да те повикам. С теб дойде и онзи спомен, роден от болка, радост и сълзи. Видях те - беше с побелелите коси, уморен от дългото пътуване в живота - търсещ само мен. Докоснах те с греховна страст, усетих как трепериш. Загледах се в очите ти и бавно в душата ти потънах. Оставих те без дъх, без сили, превзех те плахо... Омагьосах те, защото имах силата да властвам. Защото бе в моя сън, където всичко е реално. Защото щях да спра незрима да те търся...
© Тодорова Все права защищены