8 июл. 2008 г., 18:18
1 мин за четене
Почакай, пътнико, не си отивай. Изслушай историята на една наранена душа от любовта.
Знаеш ли как той се подигра с душата ми? Не знаеш? Аз ще ти разкажа.
Бях щастлива, както във всяко начало, но този път беше нещо по-силно отпреди. Усещах, че толкова хубаво не е на хубаво, но не предполагах, че толкова ще боли и не предпазих бедната си душа. Досега не бях се чувствала така. И други са минавали през клетата ми душа, но те не бяха толкова нагли, че да минат през нея все едно през най-обикновена пътека, но той естествено трябваше да е специален и се разходи с ботушите си подковани. Май целта му беше никога да не забравя. Е, успя! Вече ще бъда наистина предпазлива. И преди съм била влюбена и наранявана, но беше нещо незначително. Онова беше болка за три дни и после нищо не помнех от нея. Но нали ти казвам, той реши да е специален и да мине през душата ми с ботуши подковани. И всичко стана толкова бързо. Запознанство, щастие, любов и... мъка. Мъка, която разкъсва бедната ми душа. Но аз съм ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация