Почакай, пътнико, не си отивай. Изслушай историята на една наранена душа от любовта.

   Знаеш ли как той се подигра с душата ми? Не знаеш? Аз ще ти разкажа.

  Бях щастлива, както във всяко начало, но този път беше нещо по-силно отпреди. Усещах, че толкова хубаво не е на хубаво, но не предполагах, че толкова ще боли и не предпазих бедната си душа. Досега не бях се чувствала така. И други са минавали през клетата ми душа, но те не бяха толкова нагли, че да минат през нея все едно през най-обикновена пътека, но той естествено трябваше да е специален и се разходи с ботушите си подковани. Май целта му беше никога да не забравя. Е, успя! Вече ще бъда наистина предпазлива. И преди съм била влюбена и наранявана, но беше нещо незначително. Онова беше болка за три дни и после нищо не помнех от нея. Но нали ти казвам, той реши да е специален и да мине през душата ми с ботуши подковани. И всичко стана толкова бързо. Запознанство, щастие, любов и... мъка. Мъка, която разкъсва бедната ми душа. Но аз съм си виновна. Преди вземах предпазни мерки. Не бях толкова доверчива. Пазих се. И знаеш ли, успявах да се спася от това, което чувствам сега. А този път не го направих. Този път реших да действам със сърцето, а не с разума и ето, че сега съжалявам. Знаеш ли каква дълбока рана остави той на душата ми и не знам кога ще заздравее тя, но знам, че няма да е скоро. И тази пуста рана кърви и гнои всеки ден, за да ми напомня, че я има, но не се сеща да заздравее. Досега получавах само леки драскотини, които заздравяваха за няколко дни, но нали ти казвам, той реши да е оригинален и мина през душата ми с ботушите си подковани. И го направи по такъв начин, че дори и като заздравее от подлата рана след нея ще ми остане белег, който да ми напомня за него цял живот и да ми казва вече да не бъда толкова доверчива, а да си пазя душата от други подобни травми, защото тя иначе няма да издържи.

  Ще ми остане белег, заради който никога няма да забравя за наглото момче, което мина през душата ми с ботуши подковани.