Вечното дете

21 июн. 2007 г., 21:05

Эссе

3317 0 0

3 мин за четене

НЯМА НЕВЪЗМОЖНИ НЕЩА.
ИМА САМО ОБРЕЧЕНИ.

С Обречеността не можеш да се пребориш.
Факторите, които я предизвикват, не са
подвластни на човешките действия, а
по-скоро на Онази висша сила, която много
трудно разбираме...

Ако погледнем всичко край себе си през очите на дете...
дали няма да се почувстваме по-спокойни и свежи?
Съзнанието и психиката на човек са толкова натоварени и напрегнати.
А детето - то просто се радва - на хубавото време, вятъра, птиците...
То е толкова чисто и невинно. Неопетнено от външната поквара.
Детето е чист и бистър ручей планински. Гледаш го в големите му очи и потъваш.
Сякаш всичко лошо в теб за миг умира.
Невинността, добрината и първичността му те омагьосват.
Как да не искаш да предпазиш детето си от ужасния свят навън?
Как да му кажеш истината, когато то още не е изживяло невинните си мигове?
Защо дечицата трябва да са натоварени от малки с мисълта,
че "Няма, защото няма пари."?
Убиваме детството им без да искаме, без да се замисляме.
Обстоятелства, от които ние сме зависими и го прехвърляме на тях.
Нито играчката, нито шоколадът, който им купим, не са най-важното.
Истината е, че детето се нуждае най-вече от любов и внимание.
Като бях малка най-щастлива се чувствах, когато мама и тати
зарежеха работата си и идваха да си играят с нас на федербал или с топката.
Никога няма да забравя искрения си смях и онова изпълващо усещане, че ни обичат.
Аз и сестричката ми израснахме с това усещане - в караниците, в смеха,
в трудните и тъжни моменти, в приключенията ни заедно,
във всеки миг прекаран с тях.
Винаги ще си останем деца, щом родителите ни са с нас, в нашите сърца.
Дори вече почти на 20 години, аз се чувствам малко дете.
Плача си и тъгувам при поредната раздяла или при някой скъп спомен;
когато ми липсва някой или са ме наранили.
Обаждам се и плача на мама, а тя ме успокоява.
Ядосвам се пред тати, че някой си глупак не е оценил дъщеричката му,
а той се усмихва и ми казва (след като първо го...):
"Зарежи го, Софче, друг ще срещнеш. Твоя човек няма да те нарани.
Веднага ще го познаеш. Не страдай за неподходящия човек."
"Обичам те." не са ни го казвали, но го показват и доказват всеки Божи ден.
Изобщо не ме вълнува дали са ми купили някоя прищевка.
Истински ме вълнува това, колко спомени имаме заедно -
по планините, морето, пътешествия, вечерите, празниците, разговорите.
Самото домашно огнище - точно то ще ме връща у дома,
където и да се намирам, каквото и да ми се случи.
Всички тези неща ме направиха сегашното обичливо същество.
Те ме превърнаха във Вечното, но сигурно в себе си, дете.
Така съхраних в себе си Доброто, Чистотата, Искреността,
Красотата на душата, Любовта.
Дечицата трябва да се появяват на белия свят само чрез Любовта и
да израснат в свят от Любов.
Първият техен свят е домът и семейството им.
Не е важен луксът, в който ще живеем,
а любовта между родителите ни и тази към нас.
Децата не заслужават да страдат, заради грешките на възрастните,
които са забравили какво е детска невинност.

Вечното дете

Свързани произведения

Комментарии

Предложения