Градът е пълен със сенки, панелни равнодушия, на отминали спомени, на мъже и жени...
Създадени пак от кал и вода...
В такива моменти звънтят в душата на всеки камбаните на всяка необятна, внезапна тишина.
Духът на лятото залива с вълните си своите любими плажове, на моите пустинни плажове, на моите внезапни плажове - и с вълните си свои ме карат да докосна всяка тишина.
Стоя между тях и разбирам, че се намирам на прага на някаква неописуема граница, заветна отново, като ново раждане...
Изгреви и нощи, неподвластни на времето, пълни с топлина и щедрост.
Разбирам и жената до мен - пълна с усещания, топла и истинска.
Предверия на истинската споделеност на плътта...
Неизменни кръговрати, в които искаме взаимно да си помогнем и на себе си, и на възрастта...
Отвъд всичко това е сиромашкото лято на нашите спомени,съкровената тишина на лозя и орехови градини, закътано някъде знание,в панелите на нашите равнодушия...
Камбаните ще се пръснат от тишина...
И в едно такова призрачно състояние върви ...