jurasik55 (Цветан Бекяров)
62 106
8 мар. 2007 г., 11:42

За настоящето 

  Эссе
2247 0 2
1 мин за четене

 

    Всеки човек живее с миналото си, но то отдавна не съществува, защото се е превърнало в минало. А той все протяга ръце към бъдещето си. И едното и другото в неговото съзнание не съществува, защото никога не е съществувало настояще. В момента, когато казвам на моята любима – “обичам те” – това вече е минало. В момента, в който някой ме нарани – той наранява собственото си минало.

   И в двата случая го правим, защото не сме удовлетворени от собственото си настояще. В първият случай искаме още повече да обичаме или да ни обичат, а във втория – да се предпазим от превратностите на съдбата. Но нито едното, нито другото съществуват около нас, защото настояще никога не съществува.

     Тогава настоящето наистина се превръща в разпятие,  което единстгвено само човекът може да усети…

© Цветан Бекяров Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Госпожице Петкова, много ви благодаря, всяко едно желание, без да искаме го превръщаме в желание. После идва онова, за което говорите, дано намерим заедно с вас по един Бог на света, който се грижи да изкупи грешките си от нас, не съм религиозен, извинявайте
  • Мъдри писания от мъдър човек, замисляш!
    Поздрав!
Предложения
: ??:??