За силата на мисълта и вярата във Вселената

Бях да помагам на чичо си и баща си за гроздето, което си бяха взели, за да си направят вино. От мен се искаше да спомогна в разтоварването на гроздето от камиона, който щеше да спре до къщата ни. Имаше 24 чувала, които бяха по 20 и няколко кила единия. Точно на мястото, където беше най-удобно да спре камионът за разтоварването, имаше коли. Баща ми каза, че ще видя доста трудности с разтоварването. Но вътре в себе си си казвах, че всичко ще бъде наред, че нещата ще се подредят по най-добрия начин, че вселената ще ми помогне. След това се освободих ментално и емоционално от тази ситуация и оставих вселената да си свърши работата. След малко камионът дойде и точно когато се канех да започна да пренасям чувалите, се появиха две момчета. Едното беше син на приятел на баща ми. Двете момчета се включиха с охота и ми помогнаха. Така уж тежката работа олекна доста и се превърна в една лека и забавна тренировка.

ПОУКА: Ние сами избираме на кого да вярваме. Можем да повярваме в думите на човека до нас, а можем и да не повярваме. Всичко зависи от нас и от склонността ни да следваме вътрешното си познание и да разчитаме на силите на вселената, които винаги работят в наша полза, когато ЗНАЕМ ТОВА.