Защо, защо, защо... въпрос, който би могъл да се зададе за всяко нещо... въпрос, който се задава за толкова много неща, които ни вълнуват... Но (отново) ЗАЩО, задавайки този въпрос, не винаги можем да получим отговор... много по-мъчително и болезнено е да не получиш никакъв отговор, отколкото да чуеш истината, да чуеш отговора, който никога не би искал да приемеш за истина... Защо хората не винаги знаят какво да правят с живота си? Защо ги е страх? Защо всеки, който се опитва да се предпази от нещо, става до такава степен предпазлив, че не може да отличи хубавото от лошото? Защо хората, въпреки че осъзнават грешките си, продължават да ги правят? Защо ги е страх да бъдат щастливи? Защо миналото е по-силно от настоящето и бъдещето? Защо някои хора продължават да живеят със страха от миналото, не осъзнавайки, че така просто нямат настояще... нямат бъдеще... Защо има хора, които си позволяват да се държат с други като с вещи, с неща, които притежават и мислят, че могат да управляват...? Защо „не знам” е по-болезнено от „не” ? Защо добри приятели се разделят заради дреболии? Защо дребните неща са по-значителни, по-болезнени, по-важни, по-забележими и по-необходими? Защо понякога, когато плачеш и се молиш да спреш, не можеш, и защо понякога, когато искаш да плачеш... не можеш...?

Толкова много въпроси, а никакви отговори... Всеки има въпроси, на които би искал да получи отговори... но с времето, не получавайки така чаканите отговори, просто забравя за въпросите... или просто в живота му се появяват други, нови въпроси, чакащи да намерят своите отговори...