Единадесети фестивал на камерните хорове и вокалните ансамбли – Крагуевац, Сърбия

             МУЗИКАТА Е В РЪЦЕТЕ НА ХОРАТА, КОИТО Я ОБИЧАТ

                                      Първа част

                                         16 август 2015г. , 20.30

Тържествено откриване на ХI- я международен  фестивал на камерните хорове  и ансамбли. Зала „Арсенал”- „ъндърграунд” обстановка. Честват се двадесет години от създаването на форума. Точно на толкова е   и дъщеря ми, т.е. фестивалът е  много млад, макар че има вече своя история.  Звук на фанфари известява началото на събитието. Всички гостуващи състави от Сърбия, Гърция, Румъния, България , Словения и Турция изпълняват по една песен. Традиционно  Градският камерен хор „Лицеум”, символичен домакин ,  открива събитието. Този път имаме удоволствието да наблюдаваме интересното дуо  от диригенти – акад. Милойе Николич  и Марко Нешич. Изрисувани стени с графити  и счупени прозорци пресъздават автентичния  декор на съвременната младежка субкултура. И във фокуса на този абсурден и бутафорен колаж, вместо дрогирани младежи, виждаме траурните костюми на  отговорните участниците в спектакъла „1915. Опело. Солунски песни”. Мисля, че посланието на артистичния директор на фестивала – акад. Милойе Николич е ясно. Съзидателните групови дейности поддържат здрав духа на младите хора.

Сюжетната линия се развива в два плана. Солунските песни представляват миналото, а опелото е в сегашно време. Действието протича във всички „октави”- от мистиката на „Святи Боже” до оптимизма на „Живела Сърбия” във финала. Драматичният жест на диригента /акад. Николич/ , високо издигнатите ръце, полетели в небесата, отразяват чувствителния резонанс на душевната настройка на музиканта. Всичко това преминава в пръстите му и  предизвиква адекватен отговор сред хористите. Драматургичната насоченост на спектакъла не помрачи настроението, създадено от чудесните звукови палитри на Градския академичен хор „Лицеум” и Мъжкия камерен хор. Получи се оригинален диалог между двата състава. Лично аз открих в тази концертна изява скръбта по дадените  жертви през войната и  тревогата  за бъдещето на човечеството, но обогатени с оптимистични нотки във финала- апотеоз на подвига. Продължителят на традицията – акад. Николич- прехвърля мостове към младото поколение, което е обречено да наследи и помни историята на света , в лицето на утвърждаващия се диригент Марко Нешич. Този млад маестро, бързо набиращ скорост, показа добър организационен дух и спокойно се справи с предизвикателството да дирижира в края на вечерта всички хорове, изпълнили заедно канона „Вива ла музика”.

На следващата сутрин обменихме впечатления с моите съквартирантки – хористките  от смесения хор „Добруджански звуци” – град Добрич и техните  приятелки.

Красимира Михайлова: Определено съм впечатлена от наличието на един прекрасен  контакт между  диригенти и  хористи. Много ми хареса.

Дарина Пуева: Почувствах как драматизмът от събитията по време на войната се преплита със спокойното и  сакрално звучене на ансамбъла от гласове и инструменталисти, внушаващи в публиката чувство на признателност към героите, паднали за свободата на Сърбия, както и  на обикновения изстрадал народ /майките  и децата като персонажи в края на спектакъла/. Получих внушението, че героите не са забравени, историята е жива  и всички на сцената имаха една обща цел- да ни внушат, че всяка епоха се нуждае от своите борци и се крепи благодарение на тях. А в мирно време, ние живите, можем единствено да ги помним  и да заклеймяваме войната като едно огромно страдание, което пропива с мъка всички поколения.

Мариела: Уникален спектакъл! Баритонът и солистката бяха чудесни. Партиите се отличаваха с чудесен синхрон. Видяхме интересно съчетание от патриотични и  църковни песни, изпълнени от двата хора.

Гинка Ангелова: Потекоха ми сълзите, когато пресъздадоха сцената на войната и погребението. Музеят „Стара ливница” бе препълнен и нямаше място за публиката.

                                Пресконференция- 17 август 2015

 Обсъждане на първата концертна вечер от членовете на Балканския хоров форум и  художествената комисия

Нилгун Тузкая / Турция/ : Маестро Николич представи интересна програма. Хорът реализира добра звучност.

Акад. Емил Янев /България/: Интересно  е хрумването да се съпоставят два хора/смесен и мъжки/, които изпълниха различна по тематика музика. Получи се своеобразен музикален диалог, който допадна много на публиката. Диригентът показа, че душевните преживявания на публиката са свързани, независимо от тематиката.

Огнян Сурдолов /кинорежисьор-постановчик, България/: Видяхме един музикално-драматичен спектакъл, в който умело са съчетани елементи от православното хорово пеене и мъжката войнишка песен от времето на Първата световна война. Представени бяха елементи от народни обичаи, изведени като ритуал. Всичко това под вещото ръководство на диригента акад. Милойе Николич. Неговата концепция се превърна в зрелищно поучителен и достатъчно удовлетворителен  от естетическа гледна точка спектакъл.

Проф. д-р Йоан Оарча /Румъния/ - Good performance!  /Добър спектакъл!/

Акад. М. Николич: Благодаря на гостите, че ме  уважиха с присъствието си. Кръглата маса съществува от началото на фестивала. Нейната основна цел е да се разгледа от специалистите чутото от предходната вечер и да се размени информация относно фестивала. Традиционно се дава възможност на всеки хор да покаже своята продукция два пъти.

Акад. Николич се интересува от мненията на гостите, презентирани под формата на дискусия.

Йорданка Донева: Маестро Николич, зала „Арсенал” е странно място за откриване на фестивал? Защо избрахте тази нестандартна атмосфера? Какво наложи това- добрите акустични условия , влиянието на „ъндърграунд културата” върху младите изпълнители или желанието за протест?

Акад. М. Николич: Характерът на тази „ъндърграунд –ситуация” има и  символично значение. Ситуацията в нашите земи е  драматична, но по някакъв начин сме свикнали с това през последните 20 години. Работим с минимум хора / предимно хористи- ентусиасти/ и ограничени средства. Нямаме специална музикална зала за нуждите на фестивала. Но тази година имаме алиби, защото обстановката съответства на замисъла на концепцията ни. Използвахме музея, за да оживим събития, които са се случили преди един век. Иначе считам, че сградата на Първа гимназия е добра. В музея „Стара ливница” се провеждат и  други алтернативни концерти и рок-изпълнения. Моето опасение е , че класическата музика трябва да се скрие под крилото на субкултурата, за да оцелее. Живеем във време  и условия, в които трябва да правим каквото можем по-добре.

            Тази година се навършват 100 години от смъртта на Стеван Христич. „Опело” е позната композиция. В моята младост всички хорове изпълняваха това произведение. Не искам да правя карикатура от музиката. Вярвам, че идеята се роди от комбинацията между духовна и светска музика , чието метафорично значение  е показването на СТРАДАНИЕТО- фокуса в този концерт.

Какво означават „Солунски песни”?

Това не  е само сбирка от военни песни. В тях се разказва за обикновени неща- раздялата между хората, тъгата по родния дом. За съжаление днес тези песни се изпълняват само в кафана / сръбски ресторант/.  Трудно е  толкова шарена комбинация да се спои в един сериозен концерт в рамките на една сценична ораториалност. Голямо удоволствие за мен бе  и работата с мъжкия хор.

Марко Нешич: Аз съм диригент на църковния хор към Шумадийска епископия. Ние използваме предимно литургична музика. Познати сме като концертиращ ансамбъл „Народен сбор”. В основата на концепцията стои Маринкович. Изгубената битка не означава изгубена война. Докато чакат помощ , войниците са пели песента „ Тамо далеко”. Днес светът отбелязва  100 години от Първата световна война.

Акад. Николич: Искам да поставя един акцент. Тази програма не е националистическа. Тя е достъпна за всички. През годините балканските народи са били врагове или  съюзници в различните войни. Понякога бащата и  убиецът на синовете му са ставали приятели.

Акад. Емил Янев: Вече 16 години Балканският хоров форум дава своя принос за културното развитие на Балканите. Информирам всички присъстващи, че БАНИ  /Българската академия на науката и изкуството/ високо оцени ролята на двама професори в този сложен процес на сътрудничество. Това са проф. Стоян Стойков от Македония и проф. Милойе Николич от Сърбия, удостоени с почетното  звание „академик на БАНИ”. Това признание  е важно не само за тях лично, но и  за държавата, която представляват. Независимо от тези големи постижения на отделни личности, хоровото изкуство на Балканите не се развива така, както желаем. Наша е задачата „да ударим камбаната”. Забелязва се общо изоставане в развитието на балканското хорово изкуство от европейските и световни достижения в тази област. Ето защо аз съм подготвил нещо на вашето внимание. Трябва да се направи предложение пред Юнеско за признаване на аматьорското хорово пеене като световно духовно богатство.

       „До госпожа Ирина Бокова, генерален директор на Юнеско

      Уважаема госпожо Бокова, Ръководството на международната гражданска културна асоциация „ Balkan forum for choral music”  е уведомено от Президента на   “Federation Europeenne des chorus de’l Union” – акад.проф. Емил Янев – за направеното от федерацията предложение , аматьорското хорово изкуство да бъде признато за световно културно богатство.

            С настоящото писмо изразяваме категоричната подкрепа на „ Balkan forum for choral music”  за предложението, направено от федерацията/“Federation Europeenne des chorus de’l Union” / , защото го оценяваме като навременно и целесъобразно , и понеже  ще даде сериозен аргумент на държавните ръководства за всестранна подкрепа на това общественополезно културно дело.

            Като оторизирани представители на Албания, България, Гърция, Македония, Румъния, Сърбия и Турция, признаването на аматьорското хорово изкуство за световно културно наследство ще ни позволи да го популяризираме още повече сред нашите съграждани и особено сред подрастващите поколения. В очакването на положително решение на Юнеско по този казус , приемете уважението ни към вашата личност и длъжността, която заемате.”

                                Проф. Зеф Чоба

                               Борис Семерджиев

                               акад. проф. Стоян Стойков

                               акад. проф. Милойе Николич

                               проф. д-р Йоан Оарча

                                Мурат Манап

                              акад. проф. Емил Янев

Акад. Николич: Предлагам да дискутираме. От нас се очаква да подкрепим това писмо, поставяйки своите подписи.

Акад. Янев: След 4 години се навършват 20 години от създаването на Балканския хоров форум. Трябва да направим подходяща програма за отбелязването на това събитие. Съществуват решения на Европейския съюз, пряко касаещи нашата дейност. Това са програми за активизиране на хоровото пеене в ЕС, за подобряване на културния обмен между европейските държави. Ако не използваме тази възможност – значи сме лоши ръководители.

Писмото бе подписано единодушно от членовете на БХФ и присъстващите на фестивала диригенти.

Проф. Йоан Оарча: Балканският регион е изтъкан от емоции. Вчерашният концерт бе специален. Впечатлен съм от музикалната  и визуалната колаборация. Според мен това е  висшият квалитет в музиката ; нещо, което  е добро за бъдещето. В концепцията на акад. Николич има неконвенционални хрумвания. Той счупва правилата, но ги съчетава с класика и по най-добър път показва комуникацията.

Проф. Сашо Татарчевски / Македония/ : Няма хор от Македония на този фестивал, но аз я представлявам. Благодаря за поканата на акад. Николич. Бях много изненадан от целостта и начина на представянето на концертната програма. Считам прибавянето на хореография за успешен замисъл. Концепцията на акад. Николич не изглеждаше като „национално намигане” към световната история. Програмата бе реализирана по начин, непречещ на никого. Приемам идеята на акад. Янев за промотиране на националните хорови традиции в Европа. Това е  добър шанс за нас.

Доц. Милорад Маринкович: Ако всички фестивали се обединят , има по-добър шанс за успех в проекта „Креативна Европа”.

Акад. Янев: Трябва да направим един общ европейски фестивал.

Доц. Милорад Маринкович: Снощният концерт бе изненадващо символичен за мен. Главна заслуга за това има добре измислената концепция. Получи се ефекта на ненатрапчиво внушение и силно послание. Досетихме се, че в изкуството и  живота нещата много повече зависят от нас самите. В нашето време националната хорова музика се нуждае от вярата, че със свои усилия можем нещо да направим. Без голяма грандиозност се постигна внушението на „Опело” / Стеван Христич/ - точно изведено, звучащо изворно.

Аня Лазаревич / музиколог, докторант/ : За съжаление нямаме зала с фантастична акустика. „Опело” на Христич прозвуча по нов начин, малко необичайно. Но това бе риск, който много добре се изплати. За нас сърбите връщането към събитията от войната е  важно, защото всеки може да разкаже за загубата на близки хора.

М. Говедарица: Искам да похваля проекта. Не навлизам в историческия му аспект, а в прецизното музикално-техническо изпълнение на концерта. Това не бе позната класика, а мултидисциплинарен спектакъл. Видяхме двама изключителни солисти, добри деца-актьори и драматични моменти в ансамбъла.

Йорданка Донева: Маестро Николич, каква бе вашата лична молитва?

    Отговор не последва. Имаше само поглед, изпълнен с дълбоко учудване и прикрита мъка…

            Наблюдавах спектакъла от едно неудобно място,близо до изхода на музея, защото силната жега бе нагнетила пространството  и трудно се дишаше. За щастие, дефектът на моята позиция се превърна в ефект. Поради факта, че маестро Николич винаги използва комбинирани форми за музикално въздействие, не бях обръщала достатъчно внимание на красивия звук на Градския камерен хор „Лицеум”. Моите лични предпочитания са ориентирани към гласовете с изявени тембри. Търся това качество  и го адмирирам дори в хоровото пеене, където то по-скоро  е недостатък и пречка в синхронизирането.

            Докато другите гледаха спектакъла, аз слушах и виждах само един минимален отрязък от сцената с диригента и  трима хористи. Акад. Милойе Николич моделира звука с ръцете си , така както децата придават на пластилина желаната от тях понякога причудлива форма. Вокалната спятост на хора  е брилянтна. На моменти – плашеща със съвършенството си. Звуковата реализация на тяхното  изпълнение е доказателство на правилото, че обикновените гласове по-лесно се спояват.Това дава усещане за съвършен баланс в хармоничната продукция , бисерно звучене и ангелска чистота на звука. Т.е.  в своята работа вокалният педагог в хора не  дава преднина на тембровата изява, а  подчертава общото звучене на състава. В условията на раздвиженост – това е  по-трудно осъществимо, но постижимо. Крайният ефект е погалване на душата на възприемащия, а не просто атакуване на физическия му слух.

            Считам, че хор „Лицеум” е разпознаваем само по звуковата си физиономия и перфектно интониране, което се отличава със светлина и стремеж към небесните сфери. Постигнатото е  резултат от перфекционизъм в изработването и  на най-незначителните детайли, пълна яснота за „посоката на движение” в творбата и от страна на хористите , и  от страна на диригента. Никакви случайни неща. Целият колектив от хористи и техният диригент са постигнали едно впечатляващо равнище на тиймбилдинг и това подобрява  артистичното внушение многократно. Създаден бе феноменът на „масовата душа, която пее в единство”. И точно тя отключва пространствата, за да докосне астралното тяло на публиката. Ефектът е  едно неповторимо сливане  и абсолютен взаимен екстаз.

             При музицирането си „Лицеум” създава една своеобразна религиозна аура, увенчана с ореол. Ако се намерят добри спонсори , биха имали успешни изяви в звукозаписната индустрия. Учудващо е  , че в страна с толкова сериозни икономически проблеми , съществува невероятен интелектуален и  духовен елит от най-високо качество. Това потвърждава идеята, че трудностите са благословени и  страданието наистина мотивира хората за велики постижения. Единодушно всички присъстващи  установихме, че площадът пред Първа гимназия в Крагуевац е енергиен център с мощни послания.

                                      18 август 2015

Акад. Николич: Предлагам диригентите сами да представят своята концепция.

Нилгун Тузкая: Моята програма е  под надслов: Звуците на Анадолия- турски народни песни в нови обработки. Използвам елементи от автентичната анадолска музика. Хористите ми притежават различни професии, те са аматьори. Пеят заедно от няколко години.

Проф. Сашо Татарчевски: Удовлетворение бе за мен да чуя вашия концерт. Слушал съм ви в Анкара. Снощното ви представяне бе много различно. Какво бе интересното? Въпреки , че много от композициите бяха познати от фолклора, на познатите песни чухме различен текст. Моят основен интерес се измести към питането: „Чия е тази песен?”/ Повечето балкански народи претендират за нея./ Много хора успяха да общуват с вашата музика, защото създадохте специална аура, свързваща културите. Много композитори от старата генерация пазят фолклорните традиции. Открих повече натурални вокали и  натурална звучност. Вашите певци се забавляваха докато пяха, а не стояха като войници на сцената. Надявам се, че ще покажете концерта и на други места в Сърбия – за радост на всички.

Акад. Янев: Радостно е  да видя артистичното развитие на хора, който освен всичко друго, изпълнява и възпитателна работа в Турция. Там хоровото пеене не е било популярно. Открих съпричастието на певците в общия процес не само гласово, но и  с други реакции. Фолклорните извадки бяха от различни региони на Турция- композиторите са наши съвременници. Радостен съм, че делото на вашия баща – Музафер Аркан – се развива.

Катарина Станкович: Моята програма е „Фолклорът като инспирация”.

Програмата на хор „Арс вокалис” поставя в центъра на своите търсения фолклорът като инспирация за сръбските композитори, които са писали композиции за хор и соло глас в клавирен съпровод. За осъществяването на този замисъл избрахме обработки на К. Станкович, С. Мокраняц, И. Баич, С. Христич, С. Коньович, М. Милойевич, Й. Славенски , Ст. Банички….  Нашето желание  е да направим паралел между начина на употреба на гласа и използването на изразните средства в соловите песни и хоровите композиции на един и същи автор. Другото ни желание е да направим звучна снимка на музиката от даденото време. В центъра на нашето изследване сме поставили фолклорната музика на ранните сръбски композитори.

            „Арс вокалис” е основан през 2014г. Целта на младите хористи е  да представи хоровата музика и да я приспособи към вкуса на най-широката публика. Диригент на хора е Катарина Станкович- доцент по хорово дирижиране в Университета на Крагуевац.

Проф. С. Татарчевски: Програмата бе обемна. Повечето от солистите бяха изключително добри. Контратенорът Боян Булатович- уникален!!!

Катарина Станкович: Солистите са студенти от Филум / факултет по филология и изкуство/ в Крагуевац. В състава има  и професионални певци.

Акад. Янев: Вие сте щастлива жена. Заедно с първите седем години на своето дете /очарователната петгодишна Оля/ , вие ще преживеете и  детството на своето АРТИСТИЧНО ДЕТЕ – „Арс вокалис”. Всеизвестно е , че първите 7 години са най-важни и  за двете страни. Това, което снощи чухме, е много обнадеждаващо . Успели сте да съберете професионални музиканти и учещи. Факт, който означава, че сте ги убедили в каузата си. Пожелавам Ви да не се притеснявате от грапавините в изкуството.

М. Маринкович:  Такъв репертоар не е  често срещан в Сърбия. Чухме изключителни гласове. Как е успяла Катарина Станкович да „купи” толкова добър малък тим? Мъжката секция бе по-убедителна от женската. Ако търсим интерпретационни тънкости, добре бе, че чухме два толкова различни хора в една вечер. Хорът от Анкара контактува с публиката чрез природно поставени гласове. „Арс вокалис” показа голям капацитет на тембри и голямо вокално качество, реализирано с малък брой членове. Дикцията на хора  е съпоставима с „удара с език” при духовите инструменти.

М. Говедарица: Искам да похваля нейния изследователски натюрел.

А. Лазаревич: За мен бе удоволствие да чуя соловите изпълнения. В тях се крие голям потенциал.

О. Сурдолов: Моето лично впечатление като филмов директор е, че за публиката е много приятна гледката на млади лица, от които струи светлина/ хористите от Анкара/. Впечатлен съм и от изявата на един много уверен професионален хор/ „Арс вокалис”/. Те постигнаха импресия и дълбочина на общуването помежду си.

Проф. Й. Оарча:  Искам да поздравя хора от Анкара . Те постигнаха добро внушение. Всички участници приличаха на едно семейство. Бъдещето на хоровото пеене е  в младите хора!!!  В „Арс вокалис” чухме екстраординарни гласове. Но тук имаше не само квалитет на музикалното изпълнение, а и силно личностно присъствие. Диригентката има дискретен жест. Катарина Станкович се отличи с голяма концепция в главата  и много лекота в ръката. Репертоарът ми допадна много. Динамиката  и темпото – също. Щастлив съм , че бяхте тук.

Акад. Николич: Благодарен съм на Катарина, че се впусна в един изследователски проект. В двата хора- „Лицеум” и „ Арт вокалис” има сходни преплитания при интерпретацията. Чрез тези концерти видяхме антология на сръбската музика. За съжаление организаторите от Аранджеловац са отказали изявите и няма да можете да повторите концерта.

Йорданка Донева: Установих хиперсензитивност и мощен интуитивизъм в диригентския стил на Катарина Станкович. Благословение е да се работи с уникален вокален апарат от такава величина. Струва ми се, че имаше хористи от „Лицеум” в състава на този хор.  Игор Андрич и Ивана Гашич  са солисти с изключително бъдеще. Запомнете тези имена!!! Обикновено съм добър предиктор.

Аматьорският ентусиазъм на хористите от Анкарския полифоничен хор показа, че жизнената сила, високата енергия и очарователното присъствие на младите артисти са равнозначни на  внушенията, отправени от професионалните хорове.