Да, ЧОВЕК ТРЯБВА ДА ИЗПОЛЗВА УМА СИ, обосновах в предишния си пост за зелените смутита!
                 Но същото се отнася и за т.н. фибри!
                 Човекът има психологическата особеност „да се юрва”,  когато разбере за нещо, което е пропускал системно и решава „да наваска”  -  не става така! Той се явява неподготвен организъм за това „юрване”.  Природата, чрез въведените от нея еволюционни механизми в живия свят е създала известна способност за адаптация към променящите се условия на съществуването на индивида. Това е нещо различно от изменянето на еволюционно формиралите се качества на вида. То е различно по отношение на краткотрайните и дълготрайни промени в условията на живот и за живот. 
                 Така че,  адаптационните способности на индивида са част от пътя за еволюцията на вида – те са със съответна скорост на променяне на индивида под въздействие на промените на условията за живот, в които е попаднал индивида.  Чрез наследствеността (също еволюционно обусловено свойство на видовете) адаптирането към определени  промени в условията за живот внасят промени в условията на живот и от там промени в качествата на вида – и всичко това според способността за адаптация (допустимата скорост) развива този процес в съответен времеви интервал. 
                  И така, човекът с дълго упражняваните облекчения” на организма в приема на храни се явява неподготвен за „натоварването” с нова „номенклатура от храни”, каквито са фибрите (както и с всичко, което му сервира утвърдил се и утвърждаващ се стандарт на живот в дадена среда).  Затова „юрването” трябва да се редуцира  до настъпление, до постъпателност с отчитане на възможността за адаптация на съответния организъм, която, разбира се, е и индивидуална за всеки индивид – за някой може да е по-лесно поносимо бързото преминаване към нов режим и „номенклатура на храни”, а за друг дори може да се окаже непостижимо.
                   Ето за това му е нужен УМА на индивида, за да прецени от индивидуална гледна точка, каква скорост на промяна в режима си да „внедрява нов стил” в храненето си. Тази преценка е сложен въпрос, защото човек може да има една или друга предистория на съществуването си, едни или други хранителни навици, едно или друго здравословно състояние и съответно с това „да настъпва към новостите” в храненето на организма си – да проследява как реагира организмът му и да „постановява една или друга промяна” в дозирането но новото в неговия режим на хранене, режим на живот въобще.  Ние хората, не можем да постигнем такива дози на прием на фибри, каквито например приема шимпанзето – то яде големи количества листа,  гризе клони и то не само кората но и сърцевина от клоните в дози повече от двеста грама на ден. Свинята дори поглъща въглища, спечена пръст (буци от тухли и керемиди). Човекът, „щаден” от родителите си като дете, а по-късно и от стандарта на живот с почти смляна храна, очистена от „трудностите” за храносмилателния тракт, ако започне да „тъпче себе си” с фибро-богати храни, като зеле, неолющен ориз, негрухано жито, необелени ябълки, та дори и с пълнозърнест хляб ще получи в резултат най-често подуване на корема, газове и др. т.н. неудобства, та даже и страдания на организма си.
                   Затова трябва постепенност и разбира се, с настъпателност - системно! Естествено, не може „да му е лесно”  на организма, но затова е мозъка – той решава кое с каква мярка! Не случайно еволюцията е утвърдила и мярата, като усещане у индивида за дозиране на всичко, което му се налага да изпълнява и търпи.