mich (Цветан Мичев)
3 4
27 мар. 2008 г., 00:44

Да докоснеш любимия 

  Журналистика
1752 0 5
1 мин за четене

Беше хладно и се смрачаваше, приличаше на първия ден, в който се запознаха, като деня, в който за първи път преплетоха пръсти на ръцете си. Стояха близо един до друг, а всъщност толкова далече. Тя беше седнала – криеше лицето си с длани, а Той просто си лежеше там до нея. Не казваха нито дума, не се докосваха, не се поглеждаха.

Вятърът разнесе миризмата на множествто заобикалящи ги цветя и част от техните цветове се понесоха по неговия полъх. Започваше да става студено, слънцето се криеше зад близките дървета, но топлината между тях отдавна бе изгубена. В мислите й беше онзи първи ден, когато докоснаха устни си, денят в който разбра, че иска всеки път когато отвори очите си да вижда него. В главата и нахлуваха и препускаха мисли и спомени за всички онези дни, в които се бяха смяли заедно, в които бяха се докосвали и прегръщали до полуда, без да усещат как времето лети покрай тях.

Дни, които никога нямаше да се върнат отново...

И отново нито звук... беше гробна тишина, само засилващите се пориви на вятъра променяха това спокойствие. Тя не можа да сдържи сълзите си, когато съвсем ясно в мислите й навлезе спомена за деня, в който Той за първи път й каза: „Обичам те!”. Отново не се докоснаха. Тя свали дланите от лицето си, но нямаше кой да целуне сълзите й този път, нямаше кой да я утеши. Тя погледна към него, но единственото което виждаше беше името му... тя прокара бавно пръсти по издълбаните в студения надгробен камък букви и промълви през сълзи: „И аз те обичам, обичам те завинаги!”

© Цветан Мичев Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Поздрави! И нека се научим да изразяваме чувствата си, докато имаме тази възможност... Нека стоплим сърцата на любимите ни хора, докато те още бият...
  • Просто уникално !!!!! Нямам думи !!!
  • Браво! Учуди ме и натъжи...,не го очаквах!
  • Какъв коментар мога да дам?Думи нямам с които да опиша написаното от Цецо.Мога да кажа,че е страхотно.Има много силни думи и дори най-големият егоист би се разчувствал.Браво!!!И една голяма 6
  • Четете внимателно до края, надявам се поне някой да изкаже мнение
Предложения
: ??:??