31 июл. 2009 г., 17:03

Да откриеш Твореца в себе си 

  Журналистика » Интервю
2015 0 0
8 мин за четене

Да почувстваш Твореца в себе си

ЯСТРЕБИНО

8-9 седмица

МЕЖДУНАРОДЕН СЕМИНАР

по

антропософска лечебна педагогика и социална терапия

 

 

       „Едва една троичност от Светлина, Звук и Живот дава възможност на подвижната пластицирана повърхнина да изкаже собствената си същност и заложения в нея смисъл.Така творящият скулптор изживява при дялането на камъка, дървото и моделирането със земя ( глина) целия Космос”.

ОГРАНИЧИ СЕ, О, БЕЗГРАНИЧНО!

        Трудът води към свобода. Опитвахме отново и отново….

Всяка лекция на немския антропософ Гюнтер Луфт( „луфт” означава въздух на български) започваше с едно мъдро въведение и обосновка на смисъла.Роден през 1939 година.Завършил института по Валдорфска педагогика и Академията за духовни науки „ Гьотеанум” в Дорнах, Гюнтер Луфт уверено върви към своята цел. Бащата на четири деца и 9 внуци отговори с благоговение на поставения от мен въпрос.

- Вярно ли е , че зад всеки успял мъж стои една интелигентна жена?

-Моята съпруга не е типичната интелектуалка. Тя е една чувстваща жена, която понася търпеливо всичките ми слабости. За това съм й благодарен.

Чувствам се удовлетворен и продължен с моите наследници. Всички те имат отношение към изкуството, но дали ще се занимават професионално – не знам.

 

       Поразени сме от великото търпение на скулптора и религиозния педагог Гюнтер Луфт.Никога преди този семинар не се бях занимавала с ваятелство (свиря, пея, танцувам, пиша…) Този учител успя за две лета да провокира в нас неподозирани възможности. За два часа упражнение на ден – поне 5 индивидуални консултации. За

почнах своята творба с работното заглавие „Баба Яга”. Много внимателно Гюнтер Луфт ми посочваше как да визуализирам идеята си. И след неочаквана метаморфоза се оказа, че под ръцете ми е излязъл „Ангелът”. Втората задача за реализираната троичност пресъздадох като „Огнената купа с третото око”. Отново – леко и ненатрапващо се бях поведена в друга посока. И естествено резултатът бе – изненада. Не успях да разгадая как този човек успяваше да „откъсне плодовете” от нас, неподозиращите , че ги притежаваме. И в този случай – кой е реалният автор на тези произведения? Разглеждайки творбите на своите колеги между другото ги попитах:

Какво почувствахте, докато ваяхте глината под ръководството на Гюнтер Луфт?”: Творческа формираща сила. Задоволство. Връщам се в детството си. Вътрешната свобода да изразя това, което чувствам. Без ограничения във формата. Радостта да бъдеш творец и да подражаваш на Твореца.Създаване на триизмерност. ВЪЗБУДА. Сигурност и благодат, когато изграждам нещо. Мокро и влажно. Беше ми трудно, но после ми стана забавно. Удоволствие. Усещам,че мога да променям.: Сплеска ми съпротивите. Всеки час бе победа над волята. Голям ангажимент на волята ми. Интересно ми беше как като човек без умения се оказа, че все пак нещо направих.: Вдъхновението…. Замах и вътрешна сила. Имах усещането, че създавам света. Почувствах се като Бог. Хареса ми. За пръв път се освободих и не мислех за нищо. Работата с глина за мен е по-скоро вътрешна дейност. Физическа умора. Умствено разтоварване......

 

О, ОГРАНИЧЕНО ЖЕРТВАЩО СЕ БЕЗГРАНИЧНО!

Така навярно би възкликнал поетът.

След импровизираната изложба отново попитахме Гюнтер Луфт:

„Вярно ли е според вас, че, който иска да танцува танго, ще търпи да го притискат?”

О, няма никакъв проблем. Това ми харесва.

А какво мислите за този афоризъм: „Най-тъмен е часът преди изгрева на Слънцето…”

Вярвам в това. Чувството за развитие ни показва, че винаги след един край идва ново, по-силно начало и възниква нещо по-важно.

 

Благодарим ти, Гюнтер! За Светлината и Надеждата….

 

     „Какво стои зад парите?” – попита сърдечния ни счетоводител д-р Херц (немската дума „херц” означава сърце).

Числа, а зад тях хора, които са създали нещо , изразходили са време, заедно са работили, посрещали са радости и трудности…

Работната програма както винаги е пълна, но всяка вечер имахме възможността да гледаме след 20 часа презентациите на своите колеги от стажовете им в Румъния, Украйна, Швейцария, конференцията в Касел (Германия) и конгреса в Белград

(Сърбия).

С най-голямо удоволствие бихме искали да се запази модула „Танци” във всички следващи семинарни седмици.Това едва ли е възможно, защото би наложило промени в учебния план… Но Емили Степникова ни зарази да танцуваме във вихъра на времето „от полката и валса” до фолклорните танци. Ние усетихме, че чрез движението разширяваме обхвата на общуването помежду си. Спазването на правилата води до сътрудничество и съобразяване с другите. А възможностите да импровизираш ти дават ново самочувствие...

Вечер, под открито небе до боровете, се провеждаха отчетите и на регионалните групи. Обсъждаха се възникнали идеи, въпроси, съпоставки върху произведенията на Щайнер. Д-р Херц аналитично ръководеше и направляваше този процес. Той надникна и в учебните дневници на семинаристите. Почувствахме се като учениците. Лично аз като историограф описвам всяка семинарна седмица, но в дневника си отбелязвам само важното за пряката ми професионална дейност. Всеки нов ден (след ритмичната част и „сутрешните мисли”), Д-р Герхард Херц ни повеждаше в лабиринтите на 12 добродетели от гледна точка на духовната наука. Смелост, мълчание, великодушие, благоговение, равновесие, издръжливост, самоотверженост, състрадание, учтивост, задоволство, търпение, дискретност... и техните антиподи…

Наистина една плавна, интересна философско–етична материя, предразполагаща към собствени разсъждения и творческа интерпретация на идеите.

Д-р Херц за пореден път ни убеди, че е Разумът на групата – просветляващ, извисяващ, проясняващ. И след всеки семинарен ден се чувствахме по-богати с нови мисли, и вдъхновен интелект. И както сърцето захранва всеки орган с кръв – д-р Херц съумяваше да даде на всеки участник необходимата позиция, това, от което се нуждае личността му, за да твори и се развива.

 

Д- р Франциска Келер задълбочи познанията ни за Лечебно-педагогическия курс на Щайнер с практически примери от медицинската практика. „В старата йога издишването се задържа, за да има повече въглероден двуокис… така се получава ефектът на диаманта – камъкът на мъдростта….”

До късно всяка вечер тя раздаваше антропософски лекарства и съвети на нуждаещите се от помощта й безплатно.

 

Валерия Медведева обърна внимание на учебната работа в средните класове на Валдорфското училище.Неуморни бяха и преводачите Катя Белопитова, Росица и Димитър Левашки.

 

На 23 юли 2009 семинаристите направиха своето „благоволение пред малкото” – опознаване на институциите в Търговишка област за лица със специално развитие.

Бяха посетени ДДМУИ „Св. Мина” в с. Стража, защитеното жилище в с. Лиляк, Дневния център за възрастни с увреждания и Помощното училище „Д-р П. Берон” в Търговище. Един от вечните проблеми на света – как да сближим бедността и богатството, материята и духа, горе и долу… намери проявление при тази обиколка.

Как да постигнем РАВНОВЕСИЕТО?

„Орендата”(божествената сила) и благоволението на боговете очевидно се разпиляват неравномерно.

Един арабски извор разказва, че сред прабългарите от древни времена съществувал обичай, според който, ако някой от съмишлениците им надвишавал по качества и способности останалите, той трябвало час по-скоро да бъде ”пратен на небето”, за да подпомогне божите дела. Същата е била съдбата и на увредените деца в Спарта. Те са били хвърляни в пропаст, за да не се продължава недъгавия ген и потомството да бъде здраво. А Блага Димитрова бе писала гениално: „Тези, които се извисяват с една глава над другите, да бъдат подравнени.”… „Който не е като нас, значи е против нас”.

Откъде се е взел у човека този стремеж към уеднаквяване? Ние сме различни, но живеем заедно…

 

Последният семинарен ден бе ознаменуван с Благотворителен концерт, който се проведе в залата на читалище „Напредък” – Търговище. Въпреки „скромното посещение”, ентусиазмът на участниците бе неописуем. Гостите бяха приветствани от Едит Моор и Герхард Херц. Семинаристите откриха концертната програма с

госпъл-покаяние и 5 канона. Последва поетичен рецитал на Дорина Василева и евритмично стихотворение на Димитър Левашки. Запомнящо бе присъствието на фолклорна група „Славей” при ІІ СОУ „Проф. Н.Маринов” с ръководител Елена Василева. Момичетата създадоха много възторжено настроение. Известният български композитор Стефан Драгостинов бе казал: „Фолклорът не се продава, той се пази!”

След добрите образци на съхранената българска музикална идентичност чухме изпълненията на Сабина Донева („Детелини” и „Аз ще те обичам отново”), а дуетът Анжелика Светославова (пиано) и Константин Адамов (цигулка) - с техни композиции. Концертната програма завърши с букет от английски, чешки, еврейски и арменски танци, изпълнени от семинаристите. Благотворителната вечер бе отразена и от местните медии. Този концерт спои още повече колективния дух на семинара и бе доказателство, че заедно можем повече. Получихме увереност, че чрез изкуството ставаме по-силни. Пазейки своята индивидуалност, ние я вливаме в енергията на общността и ефектът от нашата заедност е мощен и неповторим екстаз.

 

В края на семинара всички се разделят с тъга. ”Колко много ще си липсваме до октомври!” Станахме едно голямо , истинско Духовно семейство. И, като звездите, които се срещат, а после продължават сами по своя път, се устремяваме напред в своята орбита до следващата среща в общата пътека. Когато ще бъдем по-мъдри, с нови преживявания и впечатления, израснали в духовната йерархия по пътя към духовното усъвършенстване…

 

Благодаря ви, приятели, че почувствахме Твореца в себе си!!!

 

 

 

© Йорданка Донева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??