Джудисткете фатке у нашту дръжаву
Джудистките хватки в нашето българско политическо битие
Всички знаят основния принцип на джудото – използване на твоята сила, за да те победят. В това е умението на побеждаващия. Той прилага тактически прийоми, за да използва, например, физическата ти инерция, за да те повали.
Е, така става и в нашата политика, доколкото това може да бъде таксувано като истинска политика, защото в истинската политика има стил, има аристократизъм, има някаква своеобразна нормалност, и най-важното е, че има някаква резултатност в полза на общественото развитие. А нашата политика няма нищо общо с подобни признаци на нормалната политика – тя е една каша по наш български маниер, описан от класиците на нашата литература и ще е малко да се каже, че е вече "пораснала в качество" спрямо времената, които визират класиците.
Тя "се е развила", използва съвременните достижения на прогреса. За съжаление прогресът в това, което открива, се вижда, че няма никакъв прогрес – отново се рови из мръсни гащи, повръщане и т.н. Но едно е да кажеш, че си прогресирал, като си разкрил сложните и завоалирани в "прецизност" общи условия на договорите, в които страна е монополистът (странно е защо общите условия са винаги от едната страна на договарящите се, знае се на коя), с които ние, обикновените граждани, сме превърнати в модерните "крепостни селяни", и устойчиво "развиващи се" длъжници, чиито "задължения" се екстраполират и до края на третото хилядолетие. Може би животът на земята ще свърши, но няма да свършат задълженията по общи условия за договори, сключени до днес, да не говорим за онези, които предстои да се сключат. Но да оставим настрана "неразкрития" скрит замисъл на юристите и адвокатите на монополистите. Общите условия са дойната крава на банките и другите кредитори – там проблемът е за целия земен глобус – глобален!!! В крайна сметка "Гарван гарвану око не вади!". Но едно е да водиш истинска борба срещу гарваните, а друго е да се ровиш в мръсните им гащи, раздухвайки смрадта от тях, като харчиш парите на суверена. Е, кое е достойното???
Но нека да прозрем една по-мащабна операция в националната политика – тя е как "борещата се за прогрес" на държавата България българска политическа класа е системно побеждавана от разни уж скрити намерения на монополи и други престъпни организации! (А може и тя да е едно цяло с противниците на обществото и да е само един актьор в театрото пред аудиторията на обществото, но това не променя схемата, а само обяснява част от недоуменията на електората)
Например – подхвърляш анонимен материал за някакъв привидно вероятен факт в момент, когато си атакуван за твои прегрешения, за които все още текат боязливи проверки, административно назлъндисване или пък заинтересовано грешни посоки на разследването. На всичко отгоре атмосферата бъка от сродни обобщени негодувания срещу сродни на тебе атакувани субекти в прегрешенията.
Явно, нажежаването на атмосферата, ако продължи с тоя темп и не бъде разсеяно с достоверни опровержения, може да започне сериозна щета, ерозия на твоето проспериране в атмосферата. И понеже ти си знаеш, че прегрешенията ти са факт неопровержим, макар и недоказан все още, решаваш да предизвикаш "разсейващ маньовър", като блъфираш с този "анонимен" материал. Сюжета на този материал си го избрал достатъчно далечен и недосежен към твоите прегрешения проблем – например нещо в скърцащи проблеми на държавната машина, които са също потенциално-интересна тема.
Тя, тази тема, е интересна, не само за всички потърпевши от твоите прегрешения, но е и интересна на други, които като теб са заинтересовани от отклоняване на общественото внимание от техните си прегрешения.
Нещо повече и по-деструктивно е, че те са в контекста на намеренията на "работливи бездарници", които са започнали кампания по "самодоказване за ефективността си" в своята професионална реализация – за тях не е важно какъв конкретен сюжет тече, дали е в приоритетна за обществото зона или е в нещо епизодично, но е атрактивно. (виж за справка относно понятието "работливи бездарници" мнението на Айнщайин за сътрудниците, които му се предлагат)
Така че изборът ти пада върху нещо, което се поема като топъл хляб от разпространителските структури – като медии, интернет и други клюкарски образувания. Камък може да намериш винаги, блато също – хвърляш го, пръските оцапват с блатното съдържание всички в околността му - смрад навсякъде, а ти "в бяло" (за разлика от оня виц) излизаш на тъмно, тихо и спокойно място и си продължаваш да събираш дивиденти от прегрешенията си – което е твоята цел, а и на свързаните с теб" съдействащи на прегрешителя". И така ти тържествуваш, най-малкото защото си отклонил вниманието на правораздаващите, легитимно си отложил и "тегобата" върху тях за наказване на твоите прегрешения, докато си приготвиш необратимия ход на събитията в твоя полза – а начините за това са ти отдавна присъщи и проверени като действеност, така че твоята цел е постигната – ти продължаваш победоносно напред. Правораздаващите са "доказали" своята ерективност и реактивност, но не и ефективност, но това в суматохата не е важно – за тях е важно, че са показвали принципност, пък дори и тя да не е била плодоносна. Ти си предвидил тази тщеславност у тях, видял си инерцията, която са набрали и си я "насочил" така, че да паднат тези, които ти пречат.
В резюме: Ти си приложил тактиката, известна от джудото, използвал си инерцията на противника и си му дал достатъчно ефективен тласък към неговото падане – а на теб ти вдигат ръката на победител.
Е, така се случва с ЕРП-та, енергиен холдинг, монополи и други смукачи на жизнеността на тоя народ. Някой от тях или друг заинтересован от тяхното "благоволение" подхвърля анонимен материал, всички клюкарски структури (медии, интернет, клакьори и т.н.) подемат в хор цитатите, като поданици на Мао Дзе Дун и действителни грешници, биват "заместени" с мними такива или с ритуални жертвоприношения на по-маловажни грешници (виж прегледа на кьор-фишеците в най-новата ни история)! На обществото му е ХВЪРЛЕНО ЗРЕЛИЩЕ, АМА НЯМА ХЛЯБ – това е промяната в НОВИЯ СВЕТОВЕН РЕД.
Колко "талантливи" ученици има в нашите политически и държавни редици! Колко талантливи...???
За тези "таланти" ще следва продължение в други публикации!!!!!
© Цветан Костадинов Все права защищены