Петък е! И цялото човечество ликува края на работната седмица. С неутолена жажда, гърлата на половината български мъже, очакват спиртната наслада за сетивата или както казва една българска реклама за ракия – „меката топлина”. От друга страна жените обсъждат тоалетите за така важната по исконна българска традиция – фрайдей найт, а останалата част от женското съсловие на страната – подвива уморено крак, реейки поглед някъде между парите, щедро напоени с дъх на червен пипер. Ранният следобед тъкмо е в разгара си, а по това време моя милост се целува за довиждане с любимия на гара Пловдив. Сега ще прозвуча снобарски, но не ми пука, за себе си звуча адекватно. Влакът беше както всички други влакове у нас, а именно – първият модел след парните локомотиви, така го определих преди години с детската си главица. А на целия му фон аз стоя като плюнка. С ботуши, последен модел от гурбетлъка ми в Обединеното кралство, изящна туника и панталон от гурбетлъка ми в Италия и скъп куфар, не помня вече от ...