Уважаеми г-н Редакторе. Реших да нахвърлям малко безсмислени размишления относно градския транспорт с надеждата да Ви разведря и откъсна за момент от забързаното ежедневие, в което сме въвлечени неизбежно. Както и да е. Те имат леко (но не прекалено) личен характер и искрено се надявам моето лично унижение да Ви накара ако не да се разсмеете, то поне да се усмихнете. И така:
Та, думата ми е за градския транспорт. Когато се чудиш какво да пишеш, пиши за него. Той винаги ти дава материал за размишления. Там винаги може да се натъкнеш на разнообразни хора, задушевна атмосфера (понякога твърде задушевна) и доказали се във времето житейски истини. Винаги може да споделиш терзания, мъки и радости с хората в автобуса, без да е нужно дори да се обръщаш към някой конкретно. Въобще монолозите тип Хамлет са на мода тази пролет и това е то.
Другото хубаво на градския транспорт е прекият контакт с хората. Помислете си само, в забързаното ежедневие на всеки от нас допира до човека като че ли липсва ...