Интервю с поета Радой Ралин

(първа част)

"Смехът е настъпателна сила в посока към правдата"

Достоевски посочи, че красотата ще спаси света, а според сатириците борбата срещу грозотата ще спаси света. Кое от двете мнения е по-вярно?

Историята доказа, че и двете постановки са неприложими. Всеки гледа да спаси красотата на собствената си черга, която е излиняла от неговите стъпки.

Познаваме известната мисъл на Маркс: "Човечеството се разделя със своето минало, смеейки се". Какво бихте казали за неговия смях над настоящето? 

Тази мисъл винаги е служила за пледоария на сатириците пред литературните прокурори. Но днес много от тях се интелектуализираха и считат, че Маркс е остарял, че част от това, което е казал се отнася за неговото време. Почнаха да разделят света на "наш" и "не наш". А щом се съмняваме в най-естествената и спонтанна човешка откровеност, тогава... Ще квалифицираме ли злодеянията на "наши" и "не наши"? Щом е смях, той е богатство на народа и настъпателна сила в посока към правдата.

Каква е Вашата реакция, когато Ви дойде до гуша от нещо?

Тогава се налага дори да ставам аквалангист, макар "аквата" да не е "нуда" (гола вода), а навсякъде замърсена.

А какво прави сатирикът, когато се опари от кашата, която други са забъркали със своите недомислия и грешки?

Сатирикът никога не забърква тази каша. Но той (духа или не) трябва да я преглътне. Аз не мога да си простя, че нямам тези реални възможности да се боря с ония недомислия и грешки, резултатите от които раняват душевността на хората. И затова ми се струва, че съм един безполезен сатирик. 

Вие сте сатирик, който улавя тънко много човешки недостатъци и обществени аномалии. Извиква ли тревога у Вас някоя слабост на нашия съвременник?

Не искам да говоря за съвременни слабости, защото ако в миналото един недостатък произлизаше от вътрешната индивидуалност на конкретния човек, то сега някои хора са като празни чаши, в които се налива някакво съдържание. Но все пак, ако трябва да отговоря на въпроса ви, ще кажа, че най-много ненавиждам продажничеството... Продажният човек е несамостоятелен, той е доброволен роб, опасен заговорник. Защото при всяко продаване, няма друго предпочитание към купувача, освен изгодата. А тази изгода е мнима. Тя е едно самозаробване.

Коя от двете злини - нахалството или завистта, Ви се струва по-голяма?

Всяка злина се покрива от друга или произхожда от нея, а отпосле си създава свое самостоятелно съществуване. Аз мисля, че нахалството произлиза от завистта.

Откривате ли днес рецидиви на байганювщината? Какъв е пътят за борба с тях?

Рецидиви на байганювщината естествено има. Но те не са най-важните.  Ние трябва да премахнем недостатъците, които сами сме си създали и сами сме причинили. Байганювщината си е за сметка на онова време, което си е отминало, а нас най-вече трябва да ни боли за нашето време.

(следва втора част)

Благодаря на поета Костадин Русев за съавторството и на редактора Веселин Явруков за публикуване на интервюто в сп. "Общество и право" през октомври, 1985 г.