Под испанска литература разбираме на първо място литературата на Испания, а също така и за литература, написана на испански език.

Първоначално литературата процъфтява на Иберийския полуостров дълго преди еволюцията на съвременния испански език.

Латинските писатели Сенека, Лукиан, Марциал и Квинталиан са сред тези, които са родени и живели в Испания преди разделянето на романските езици.

В проучванията от XX век има открити текстове от X и XI век, написани от мюсюлмани и евреи, живеещи в Испания.

Най-известното произведение от испанската литература, което се смята за ранно класическо, е сериозното и неукрасено епично стихотворение — Cantar de Mío Cid (Песента на моя герой, XII век ), което възпява живота и делата на националния герой Родриго Диас Де Вивар, наричан Cid Campeador (Лагеруващ герой — войник).

През XII век много други епични стихотворения, както и най-старите популярни стихотворения, се появяват в различни провинции на Иберийския полуостров.

Първият испански поет, чието име е известно със сигурност, е свещеникът Гонсало Де Берсео. Под покровителството на крал Алфонсо X (1221- 1284), самият той писател, кастиланската проза е развита и   много произведения, написани на арабски и иврит, са преведени на кастилски (книжовен испански език).

През XIV век сред най-важните писатели изпъкват имената на Лопес де Аяла, чието стихотворение Rimado De Palacio (Рими от двореца) осмива обичаите на века; Фан Перез Де Гузман, създател на историческия Generaciones y semblanzas (Поколения и биографии); принцът Дон Хуан Мануел, племенник на краля Алфонсо X, чийто Libro de los ejemplos del conde Lucanor et de Patronio (Книга с примерите на граф Луканор и на Патронио) е първата книга с къси истории на испански език; и сатиричният поет Хуан Руиз.

По време на управлението на Хуан II през първата половина на XV век в Кастилия, двама важни поети са Хуан Де Мена (1411–1456) и маркизът Сантияна, които пишат под италианско влияние. Италианските поетични форми са от голямо значение за растежа на испанската поезия отвъд народното изкуство и псевдо-провансалския език, но те не са асимилирани в испанска книжнина за следващите векове. Бележита прозаична творба от този период е романът La Celestina (Монархията, 1499), приписана на Фернандо Де Рохас.

Каталонският език е вторият след официалния испански език, който еволюира от простонародния латински в Средновековието, когато става отделен език от латински.

Може да се каже, че литературното използване на каталонския език започва с религиозни текстове, известни като проповеди d'Organyà , написана в края на 11 и началото на 12 век., въпреки че по-рано Cançó де Санта Фе, 1054-76, може да е каталонски или окситански.

Ранни каталонски стихотворения се пишат и в средата на 13 век.

Рамон Llull (13 век) е един от най-големите средновековни писатели на каталонски език, който дава тласъка на каталонската литературна традиция, която е ясно отделена от окситанския език, наложил се за времето, но и се кредитира с обогатяването на езика с голям брой думи и философия.

Тези четири основни литературни произведения са хроники, написани между 13-ти и 14-ти век, разказват за делата на монарси и водещи фигури от короната на Арагон. They're the following: Те са следните:

Crònica de Jaume I, also known as "The book of deeds" (see External links) Хроника де Jaume аз, известен също като "Книгата на делата".

Crònica de Bernat Desclot, also known as "Book of the king, Peter of Aragon". Хроника де Bernat Desclot, известен още като "Книга на цар Петър от Арагон".

Crònica de Ramon Muntaner Хроника де Рамон Muntaner

Crònica de Pere el Cerimoniós Хроника де Пере Ел Cerimoniós

ЛИРИКАТА

Лириката винаги е вземала голямо място в поезията на народите.

Романтична е лириката на трубадурите и тя е в основата на окситанската и каталонската лирика, която е често неразличима, най вече преди четиринадесети век и не е учудващо, по причината, че много каталунци взаимстват от окситанския поетичен епос.

Първият каталонски трубадур е активен около 1150, който пише само любовни песни в дворцовата традиция.

 В същия този период твори Cerveri де Жирона, има написани повече от сто произведения. Той е един от най-плодотворните творци за този период. Друг автор е Алфонсо Ил, който е от Каталуния, и е поет и музикант.

                                                                                         © Николай Пеняшки - Плашков