22 февр. 2011 г., 00:41

Оригинали и кавъри III. Чужди кавъри в българската поп музика. 

  Журналистика » Другие
12458 0 20
6 мин за четене

                                                Оригинали и кавъри III

                                 Чужди кавъри в българската поп-музика  

 

 

   Поп кавърите в нашата естрадна музика играят положителна роля по отношение на нейното обогатяването и „отварянето” й към света. С проникването на чужди песни, макар и „побългарени”, изпълнявани на наш език, се получава едно преливане, музикална симбиоза, между Естрадата ни (цаца) и Световната поп музика (кит). Рок кавъри, пяни на английски от не малко наши певци и групи, спомагат за навлизане и популяризиране на рока у нас. Те разширяват интереса и вкуса на нашата публика, както и културата на българските музиканти.

   През 70-те и 80-те години свои версии на известни европейски хитове изпълнява вокално-танцовата група „Трамвай номер 5”, в състав Петко Петков, Ади Митрева и Сами Живкова. Такива са „Шаразан” на Al Bano & Romina Power,  „Hands Up“ на Ottawan, „Стих от песни”, в оригинал „Kalimba de Luna“ на Tony Esposito, "Дълго отсъствие" ("All I Need is Love" на Oscar Beton).

   Вокалнo-танцовата шоу-група „Трик”, с членове Етиен Леви, Богдан Кънев, Диана Дафова и Румяна Георгиева, също интерпретира някои чужди песни.

   Христо Кидиков пее песен от филма „Сандокан”с български текст, а Светла Стоева -  „Всичко чух”  („Dady cool“ на „Boney M“).

   Не безизвестно е парчето на „Сигнал” - „Спри се” (в оригинал  „Free me” на „Uriah Heep“), което години наред покорява сърцата на българския слушател. По това време в групата участват Йордан Караджов – вокал и китара, Румен Спасов – бас, Христо Ламбрев – клавишни и Георги Кокаланов – барабани. Паралелно с дейността  си в „Сигнал“, Йордан Караджов записва, заедно с Юлия Джонголска, песента „Пламък и дим“, кавър на  „Stumblin In“, изпят от Suzie Quatro и Chris Norman.

  Парчета на „Purple” (с Coverdale и Hughes) пее на английски в ранните си години в „Маймунарника”, „Парка на свободата”, група „Л-Зет” (преименувана през 1985 г. на „Турбо”), с ръководител Христофор Захариев (Фори) – китара и вокал. Другите членове са Бойко Ачков – вокал, Васил Димитров – ударни и вокал, Петко Колев – бас и вокал и Георги Кирков – клавишни. Тогава излиза и квърът им „Та-на-на, Турбо”, в оригинал „Jitterbug“ на  „Wham“ и George Michael.

  С чужди песни се представя на концерти, в началото на кариерата си, съставът „Фоно Експрес”, в който основна фигура е клавиристът Йоксел Ахмедов.

   В края на 70-те и началото на 80-те години,  в СУ, с английски песни в стил „хард рок” концертира група "Импулс". Основана е през 1979 г. от Илия Кънчев - кииборд и вокал, други участници в нея са Чавдар Панев – китара и вокал, Пейо Пеев – ударни. През групата „минават” още известните наши музиканти Веселин Маринов – вокал, Николо Коцев – китара, Кузман Бирбочуков – китара и др.

   През тези години в България съществуват рок-групи, които изпълняват предимно английски кавъри. Някои от тях са на добро професионално ниво, но по това време строгата цензура не им позволява да пробият в официалния музикален сектор. Те свирят на концерти, балове, в зали, читалища, клубове, но не са допуснати до телевизия и радио, не успяват да издадат плоча.

   Една от популярните групи, сред запалените почитатели на рока, е „Импулс” (името съвпада случайно с „Импулс” на Илия Кънчев), създадена от певеца с феноменален и оригинален дрезгав глас, Вили Кавалджиев през 70-години. В нея участват Борис Латев (Бобеца) – китара и вокал, Владимир Карамански – кииборд и вокал, Жоро – бас, Пепи – барабани. Те пресъздават предимно песни на „Free“, ,„Bad Company”, „Nazareth” и  Rod Stewart.  Ще се запомнят концертите им в КЕВ-а на Су „Климент Охридски”, както и много други техни участия.

   Друга българска хард рок група е „Паралакс”. Тя е основана през 1978 г. От Даниел Авдала (впоследствие „Сигма”, „Паралакс 2”, „Поп Експрес”) –  бас, вокал и китара, Радослав Иванов (Ричи) – китара и вокал, Валентин Йолов – кииборд и вокал, и Нарцис Гъдев – вокал, китара и цигулка, заменен впоследствие от Руслан Тананеев – вокал, китара и цигулка. На барабаните е Румен , сменен от Юри Коцев (преминал по-късно в „Ахат”), на чието място идва  Йордан Йорданов. Групата е музикален състав на „Су Климент Охридски” между 1978 и 1983 година, участва в студентски балове, свири на концерти в Зала Универсиада, в КЕВ-а на Университета, кино-салона на Физико-математическия Факултет, културния клуб в „Студентски общежития – Дървеница”, читалище „Наука”, кино „Изток”, пролетни балове в Средногорието. Репертоарът й се състои от хард-рок композиции на „Deep Purple”, „Uriah Heep”, „Grand Funk Railroad”, „Black Sabbath”, „Тhin Lizzy”, „Rainbow”, „АС/DС”, „White Snake”, „Wishbone Ash”, „Щурци”, „Диана Експрес” и др.

   През 1981 година се образува рок-група „Паралел 42”. В нея членуват Николай Андреев ( преди това в „Златни Струни”) – вокал, Кузман Бирбочуков китара и вокал, Георги Бирбочуков – бас, вокал и Стефан Матев – барабани. Групата преработва парчета на „Deep Purple” и „White Snake“, както и на други чужди рок-банди, изнася успешни концерти и участва в абитуриентски балове. Звукът и е много добър.

   В края на 70-те години е сформирана групата „Изгрев”, организирана от Наско Андреев – китара и вокал (по-късно „Сигнал” и „Елит”),  Огнян Цолов (формация „Фактор”) - вокал, Юри Коцев – барабани (впоследствие „Паралакс” и „Ахат”), Джуров – орган, Румен – бас. Групата свири композиции на „Rainbow” и „Purple” в читалище „Младост” и в читалище „Наука”, понякога гост е и Сашо Мариновски – китара (след 1989 г. постоянен член на група „Сигнал”).

   Чужди песни нa „Purple“ и „Grand Funk“ са характерни за репертоара на  бандата „Инцидент”, на Владо Карамански (след това „Импулс” и „Синьо-Белите”), „подвизаваща се” на откритата рок-сцена в „Маймунарника”, Западен парк.

   Някои чужди парчета прави на концерти група „Такт”, съпровождаща по-късно певеца Георги Христов. Група „Аналгин” на рок-певеца Звездомир Керемидчиев (по-късно „Ахат” и след 2000-та г. отново „Аналгин”), също интерпретира парчета на White Snake“ и „Rainbow“.

   Преди 1990 година творят и други отлични известни и неизвестни изпълнители на кавъри у нас, които поради цензурата не успяват да се наложат. Английските песни са обявени от нея, едва ли не, за „табу”.  Поради това и доста певци пеят на български, а тези, които пеят на английски, не успяват да „пробият стената”.

   Затова пък в съзнанието и сърцата на народа ни остават завинаги така наречените „народни кавъри”, като „Едно момче от Нови Орлеан” (House of The Rising Sun“) на „Animals“, „Жълтите листа” по Златния блус на Омега („The Girl With The Pearls Hair“), „Във Южните Карпати” („Leady in Black“) и „Снощи копеле в Ялта бях – бой със дъвки” („Easy Livin“) на „Uriah Heep“…

   Напоследък песните на някои от нашите големи певци и състави, като Васил Найденов, „Щурците”, „Диана Експрес“, „ ФСБ“, „Сигнал”..., също се копират успешно от по-млади български групи, като „Д-2”, „БТР” и др.

   Не само в областта на поп музиката, но и в тази на джаза, кавъри на световно-известни изпълнителки пресъздават нашите талантливи джазови певици  Леа Иванова (царицата на суинга), покавърила сполучливо композиции на Елла Фицджералд, музикалната Камелия Тодорова, пееща песни на Арета Франклин и способната импровизаторка Илдъз Ибрахимова. Чужди инструметални джазови пиеси се правят понякога от великия Милчо Левиев, джазмена Симеон Щерев, „Любомир Денев трио”, „Бели зелени, червени” и други знаменити наши джазови музиканти.

   От всичко дотук, става ясно, че не само на Световната музикална сцена, но и в Българската популярна музика и джаза, се интерпретират сполучливо и талантливо вече нашумяли кавъри. Все пак трябва да се гордеем, че и „Ний сме дали нещо на света”!

 

http://www.youtube.com/watch?v=hf7atGCt2tc

„Трамвай номер 5” – „Дълго отсъствие”

http://www.youtube.com/watch?v=apP0WjuzfnQ

„Сигнал” – „Спри се”

http://vbox7.com/play:aab28117

Хр. Кидиков - „Сандокан”

http://vbox7.com/play:3ad22332

Йордан Караджов и Юлия Джонголска – „Пламък и дим”

                                                                     

 

                                                      Д.А. (PurpleInRock)

 

 

 

© Даниел Авдала Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Групите, които съм изброил тук са само една малка част от всички активно действащи и концертиращи групи навремето, до 1990-та година. Те бяха известни на народа ни и музикалните среди, но не успяха да пробият "по-нагоре", поради официалната цензура. Сега пък поп фолкът съвсем заличи дирите им. Но да се надяваме, че както следите на Левски и Ботев не са излинели от времето, така и тези рок-групи няма да потънат в забрава.
  • Като говорим за изпълнители и групи,в статията си споменаваш за група "Паралакс" и "Паралел42"-групи,които на мен лично не са ми известни,а както вече разбирам от коментара ти има някакво обяснение за това.Питам се,не е ли време да се направи едно ново,по-мащабно изследване на "неизвестните' и "скрити"за българската публика страни в българската поп и рок-музика.Най-малкото това би било полезна информация за младите,които ,сигурна съм,постепенно ще прегърнат отново ценности,захвърлени в прахта и заменени в годините със съмнителни такива.Като сме казали А ,нека кажем и Б,а защо не и да стигнем до Я за нещата в модерните жанрове?
  • Благодаря ти, опитал съм се да спомена и някои от групите, които останаха известни предимно сред рок-феновете и запалената масова публика, посетила навремето много концерти и музикални изяви. Повечето от тези групи не успяха да се наложат в Бг Радио, Бг Телевизия или Балкантон, поради това, че пееха на английски и нямаха "връзки" сред средите на шефовете, композиторите, музиколозите и политиците по онова време.
  • Радвам се,че отново ме връщаш към доброто старо време.Наистина ,не може да се отрече заслугата и на българските музиканти за популяризирането на западната музика.Наистина има чудесни попадения.С повечето от изпълнителите и групите съм пораснала,но друго си е сега,след години да се направи този чудесен обзор.Поздрави!
  • Еее, ами, имах записано на касета само едно парче на "Тин Лизи" от един концерт на "Паралакс" в читалище "Наука", ама ще я търся в стария шкаф, в чекмеджетата, ще я пуснем, на фона на прожектирането, направи поне диапозитиви или нещо подобно, моля те.
  • Ти вече се увлече! Ако изкопал някое имане - може да споделиш и тогава ще има смисъл да се обърнем към "Пиксар" или подобни. Освен това снимките не предават необходимия звуков фон, а по онези времена нямах видео камера (тогава бяха кино камери защото работеха със съответната 35, 16 или 8 мм. лента).
  • Еее, за това, качество трябва да има... заслужава си да се увековечи онова групарско време на як хард рок, даже и телевизорът ти е малък за излъчване на подобни концертни изпълнения, трябва голям кино-екран, така че... ще скенираме, няма как, а не е лошо и да се оцвети филма със специална техника, подобна на Холивудската
  • Апарат е още жив макар, че отдавна не снимам с него защото сега съм с яка цифрова техника Колкото до "златната рамка" и хартиени копия отдавна не вадя - снимките са на файлове, които се гледат на големия телевизор в хола А сканирането на стари негативи не е никак евтино занимание, особено ако държиш на качеството.
  • Абе, "Зенит", ама беше боен апарат, аз имам от тези снимки в един албум. Ама такива велики спомени не се държат в стар кашон, трябва да извадиш наново снимки и да си ги сложиш в златна рамка
  • Аз тази група "Паралакс" съм я снимал навремето с един фотоапарат "Зенит ТТЛ" ама лошото е че не знам в кой архивен кашон се крият тези стааааааари черно-бели негативи
  • Благодаря на Елена и Мила! Moмчетата са някъде, но в историята на нашата рок музика остава ехото на творчеството им, което ще се носи през вековете и няма да бъде забравено така лесно от мнозина! Честит ви първи март!
  • Както винаги дотук, интересно пондесена фактология на една отминала и запомняща се епоха от нашата поп-музика.И както винаги пораждаща носталгия по миналото, когато наистина имаше добри групи и талантливи изпълнители.И къде сте сега момчета от ПАРАЛАКС ?Къде са купоните, които правехме под звуците на песните ви???
    Въпрос, който си задаваме по всичко любимо и отминало.....
  • Много ми бе6е интересно на страницата ти.
  • Да, имам всякакви, ще избера подходяща, честит и на теб! Бъди здрава, много любов!
  • Ако може да е някоя, на която да сте всички заедно.Честит Първи Март!
  • Здравей, ами имам в един албум снимки от 2 концерта, ще отлепя от там, ще скенирам и ще ти дам.
  • Чула сьм от баща ми за вашата група "ПАРАЛАКС".Нямаш ли някоя снимка да ми дадеш?
  • Благодаря ти Безжичен, тук споменавам за един приятел Владо Карамански, той свири с Вили (Бог да го прости) няколко години и покрай него го познавам лично. А и когато "Импулс" идваха да свирят в Университета съм ги гледал и разговарял с тях. Познавам лично доста музиканти, които тук съм изредил, с някои от тях съм свирил. Още веднъж сърдечни поздрави и честит първи март!
  • Отново БРАВО! Толкова е хубаво човек да си спомни всичко, което разказваш... Е, както вече казах, има и носталгия по "изгубеното (или отминало)време"... А за някои от групите и певците - Вили Кавалджиев беше студент в ИКПК (Институт за културно-просветни кадри) - какво безумно име само! - във Варна - в началото на 70те. Излизаше на сцената винаги с кръста, окачен на врата му, пееше на екзалтирани студенти, малко след отвратителните чешки събития (окупацията на Чехословакия)с характерния си глас и беше звезда поне за почитателите си тогава и там... Бяха славни времена, но несвободни... А Леа Иванова, Камелия Тодорова в периода преди Германия, Йълдъз Ибрахимова, Банана и М. Левиев - това са световни музиканти без никакво преувеличение- в джаза е истината! - някои от сегашните световни "звезди"-милионери, в сравнение с изброените, са толкова далеч от истината за музиката, че даже не си го представят - оправдават се, че били правили "ШОУ" - Ха, ха, ха!
  • Благодаря предварително за съпричастието, разбирането, моралната подкрепа и интереса към написаното!
Предложения
: ??:??