ОКОТО НА БУХАЛА
(Рубрика във в. „Здравей, Чирпан“)
ОТКРАДНАТИЯТ ТЕАТЪР
Неделя следобед. Босът дремеше и сънуваше. Сънуваше театър, театрална зала, обляна в много светлина, с луксозни дървени столове, облечени със скъп плюш, кристални полилеи, красива сцена с тежки надиплени плюшени завеси, златни инкрустации по стените, акустика, съвършенство... Предсавление и блясък! И хора, много красиво облечени, усмихнати и интелигентни градски люде! Аплодисменти, велики артисти на сцената! Театър! Вълшебство!
- Шефе, шефе, събуди се! - викаше Бухльо.
- Какво става, бе? - стреснато отвори очи шефът - Сънувах чудесен сън!
- Откраднаха театъра, шефе! - трепереше Бухльо.
- Как така, кой го открадна?!
- Ми, едни кукли, шефе! - рече вестоносецът.
- Кукли ли, какви кукли? - зачуди се босът.
- Ми, кукли на конци!
- Конци ли? Какви конци? - запита босът.
- Ами, цял сноп конци! Тръгват от градчето и вървят по магистралата в посока Софето, а само един конец тръгва към Зарата.
- Какво?
- Литнах по снопа с конци и видях два от тях. Единият беше вече дръпнат, а другият се дърпаше още.
- И? - подкани шефът.
- Ми, на дръпнатия конец пишеше: „Строго секретно! До агент с кодово име „Политик“. Задача: да се закрие и затрие театърът! Намерете механизъм! Край!“
- Брей! Коя е тази кукла-агент с псевдоним „Политик“?!
- Не знам, бос, но знам какво пише на конеца, дето се дърпа сега - чинно продължи Бухльо.
- Казвай, бе, не ме мъчи, че сънувах, че прекрасен театър се отваря в града!
- Чакай си, сънувай си, шефе, ама на конеца, дето сега се дърпа, пише: „Строго секретно! До агент „Сладура“! Задача: театърът никога да не отваря врати! За местните селачи театър да няма! Да си стоят при козите! Край!“
Бухал ВСЕВЕЖДАЩ
© Георги Миланов Все права защищены