Тя затвори вратата, направи няколко крачки, поспря се и понечи да се върне назад! Ако сега си тръгнеше, това щеше да означава край, а тя не желаеше този край! Толкова пъти бе затваряла вратата, но винаги се връщаше, защото искаше, вярваше, че тя може да превъзмогне болката, унижението, но тайно в себе си искаше свобода, копнееше за нея.

   Много пъти ù се случваше да търси себе си, да отстоява позициите си, но винаги отстъпваше, защото беше по-добрата, не беше гордата.

   Не искаше да губи и за това се примиряваше с желанията му, всеки път, щом той преценеше, че тя е сгрешила! Не искаше той да страда и му позволяваше да определя правилата! Тези правила не бяха съобразени с нея! Газеше през крехкото ù сърце, но тя не се предаваше! Вярваше и въреше само напред и нагоре -  там, където той очакваше да я види!

   Трябваше да посрещне страховете си, да се бори с тях. Трябваше да намери път! През нищото и да докаже, че е по-силна. Трудно е, когато си сам!

   - Няма да се откажа, искам да съм силната, а не онази слабата, за която ме мисли. Вратата е затворена, но сърцето не пита…

   А за него всичко беше свършено. Успя да прекърши всяка надежда в очите ù. Не помисли, че той за нея е всичко. Лесно беше да ù посочи вратата, но не осъзнаваше, че несравнима беше болката…