Всички ние сме чели и слушали приказки. И какво е общото между тях? – Че доброто винаги побеждава злото! Свикнали сме, въпреки всичките проблеми, през които ни прекарва авторът, да установяваме в края, че всички герои заживяват щастливо, а злодеите са наказани. Е, да, обаче сега ще Ви представя една доста по-различна и необикновена приказка, в която злодеите си играят най-безпардонно със своите “играчки”, открити в лицето на обществото:

“В един мрачен и доста прохладен ден, три трола (вместо да ги именувам, ще им дам номера 1,2 и 3), живеещи в затънтена пещера в най-високата част на неизвестна планина, решили да си напалят огън. Когато го направили, те удобно се настанили около него и започнали сладко да си похапват. Нахранили се (дори предостатъчно), след това спокойно се излегнали и започнали да си приказват. Ех, какъв живот само! Всичко било перфектно, но едно нещо ги тревожело – парите им свършвали и трябвало да си намерят някаква работа.

-Колко ни беше добре преди няколко години, когато бяхме така нужни на онези актьори от парламента! – захвана единят – Не беше нужно да се притесняваме за нищо.

-Е, да, обаче това не е постоянна работа и ние го знаехме. – отговори вторият трол –Но си прав, че беше бързо печелене на пари. Определено си заслужаваше!

Последва кратко мълчание, докато трите трола си спомниха за цялата свършена работа тогава. Като на филмова лента пред очите им се разкри всичко – наемането им на работа, преглеждането на интернет сайтовете, откриването на най-подходящите от тях, т.е. с най-много посетители, и не на последно място – “бълването” на информация с цел манипулиране ва публичното медийно пространство чрез стотиците им коментари.

-Добре де, самият факт, че определени партии си позволяват да наемат такива като нас, не означава ли, че ние наистина сме нужни и от нас има полза? – попита с надежда трол “номер 1”.

-Много си прав, приятелю, нашата професия е начин да си купиш любов и да продадеш омраза. – засмя се вторият трол.

Третият им приятел обаче кротко си седеше и не обелваше и дума. В душата му отново се настани едно чувство на вина, което го измъчваше и във времето, в което работеше като трол. Той сякаш беше най-честният от тримата, с най-добро сърце и най-чиста душа.

Докато слушаше разговора на приятелите си, той изпита ужас дори от представата отново да се занимава с нещо такова:

-Защо не се опитаме да намерим някаква по-добра работа? –попита той. –Нещо по-честно и по-достойно за добри хора?

Другите два трола го погледнаха учудено и избухнаха в смях:

-Ти ли се наричаш достоен човек? Престани с тези преструвки! Защо се правиш, че ти пука?

-Не се правя, просто не искам отново да върша такава мръсна работа! Та ние си играехме с хората като с кукли, нима заслужават това?

-Защо ти пука? Правиш го само за доброто заплащане и толкова! Първите два трола започнаха да се подиграват на своя приятел. Последваха нови планове за провокации и всяване на смут в медийното пространство. Троловете стигнаха до извода, че вместо да чакат да бъдат наемани от някого, ще започнат да работят сами – един вид собствен бизнес.

-От нас се иска да сме добри актьори (подобно на тези, които ни наеха на работа) – ще влизаме от една роля в друга, дори не е нужно да вярваме в каузата.

-Прав си! В един форум ще величая някого, а в друг ще му забия нож в гърба.

И така двата трола взеха своето решение, а третият кротко и смирено с прикрито състрадание към приятелите си, взе вестника и започна да разглежда обявите за работа... като продавач.”