Публиката участва наравно с нас
ЖЕНСКИЯТ КАМЕРЕН ХОР "Христина Морфова" при читалище "Д-р Петър Берон - град София с диригент Таня Никлева-Владева и главен художествен ръководител проф. Емил Янев се завърна от своето турне в Сърбия. В края на август хорът участва в Седмия фестивал на камерните хорове в Крагуевац.
Авторската теза на проф. Милойе Николич (артистичен директор на фестивала) е свързана с една оригинална идея, а именно - на концертните изяви различните хорови колективи да представят ПРОГРАМИ, които са резултат от изследователски, теоретични или исторически търсения на ръководителите на съставите. Фестивалът е замислен като място за среща на различни музикални и певчески традиции, като средище за ползотворна размяна на идеи, които се раждат от и около програмната концепция на фестивала. Проф. Емил Янев сподели по телефона (вече на българска земя): "Имам възможност да наблюдавам този интересен форум за пореден път. Голяма горещина!!! Но и това не успя да прогони мотивираната публика на Крагуевац от залата на Първа гимназия. Организацията е традиционно блестяща във всяко отношение. Построено е ново студентско общежитие специално за посрещане на фестивалните гости. На кръгла маса кметът на Крагуевац обеща градът-домакин да продължи традицията на успешния си хоров мениджмънт и културни контакти. Той сподели, че общината ще се профилира не само в автомобилостроенето (заводи "Застава"), но и в културни програми, способстващи за възвръщането славата на старата сръбска столица."
Местният хор-домакин "Лицеум" е отново в супер-форма. Успешно изпълни ролята на презентатор (лице) на Крагуевац и ум на фестивала (лице-ум). Повечето гостуващи хорове бяха традиционно ориентирани към църковнославянските програми. Българският хор "Христина Морфова" представи "Музика на народите" - поредица от традиционни народни песни от Балканите, Европа и Азия. Нашата програма бе амбициозна, различна и приета с много аплаузи от публиката. Дискусия предизвикаха инструменталните съпроводи към различните песни, но всяко нововъведение се приема трудно и ние не сме изненадани от тази реакция на експертите.
Според мен най-добро впечатление затвърди с изявата си хорът на Финландия - "Тhе Кrysostomos Chamber Choir", Kuopio, с диригент Mikko Sidoroff (мои фаворити). Заслужени аплаузи получи и руският хор от Красноярск с диригент Галина Козырева "Chamber choir of Krasnoyarsk teachers college".
Някои диригенти споделят оплакването, че поради голямата ангажираност не са успели да чуят изпълненията на другите хорове (т. е. на колегите си).
Проф. Николич:
Първият вaриант бе фестивалът да се провежда изключително и само на едно място. Тогава всички участници биха могли да се чуят едни-други. Но това е много затруднително от финансова гледна точка. По втори вариант фестивалът се разпростира (излиза) и в други градове. Според мен разширяването му с концертни изяви в Белград и други центрове е добър избор.
Как се осъществява селекцията на МФКХ в Крагуевац?
Хоровете-участници трябва да задоволяват минимум квалитетни условия. Селекцията се осъществява с покана и препоръка от членоветe на Художествения съвет.
Има ли "канцелария" на Балканския хоров съюз за Сърбия в Крагуевац?
Да, разбира се, но това не е канцелария във физическия смисъл на думата. Секцията на БХФ за Сърбия се намира във ФИЛУМ (факултет за филология и изкуства) към Университета на Крагуевац.
След Третия фестивал (1997) направихте изявление, че родните камерни хорове са още в "пелени". Промени ли се нещо от тогава до сега?
Естествено, но не по начина, по който аз съм очаквал. Бях член на жури на фестивала "Хорове между фреските" . От 27 хора, поне 20 бяха в категорията камерни хорове. Повечето новосъздадени състави са свързани с църквата (единственото място, където биха могли да получат простор и мотив за работа). Другите институции за съжаление не предлагат такива условия. Така се наводнихме с изключително много църковни хорове. Всъщност нямам нищо против това да има голям брой такива състави, напротив - приемам тази ситуация, защото има простор за тяхната изява, но е жалко, че нямаме достатъчно на брой светски хорове, такива, каквито има навсякъде в цивилизованите страни.
Как се представи българският хор?
Милойе Николич: * Miloje Nikolic *
Концертните изпълнения по време на турнето на Женския хор "Христина Морфова" в Белград, Крушевац и Крагуевац преминаха с голям успех. Хорът бе приет много добре от публиката и защити пред нея своята теоретична концепция. Съставът успя да покаже, че и композиции, които са много различни (дори полистилистични), но са свързани помежду си от нещо истинско и дълбоко - имат място заедно в една програма.
Силно запомнящ бе изключително значимия принос на Йордан Владев, който не само показа многостранността на своя талант, но и голямата си любов и преданост към проекта на своята съпруга. Това дело го направи съпричастен към една малка "семейна манифактура" и то води само към успехи и напред... ("Ех, ако всички имахме такива брачни партньори!")
От голямо теоретично и още повече практическо значение за хоровите диригенти е това, че Таня Никлева-Владева успя от един хор (с дами на зряла възраст) да извлече напълно младежко присъствие на сцената и много стабилна хорова звучност, без онези типични за тази възрастова генерация тремоли и отклонения в тона.
Похвално е използването на инструментален съпровод, обикновено диригентите не успяват да намерят готови материали за своята програмна концепция, но тук се срещнахме с аранжименти, композиции и инструментални синбеци, предназначени специално за програмата.
Изтъквам с особено задоволство и лично отношение участието на хор "Христина Морфова" и неговата диригентка в ателието, ръководено от проф. Даринка Матич-Марович, което доведе до много интересно и успешно презентиране (на заключителния концерт) на основната програма на ателието, която бе разширена с тяхното изпълнение.
Стоим с Цветанка Кънева (алт, солистка в ЖКХ "Христина Морфова") пред театъра и разговаряме за престоя им в Крагуевац. Тя говори с ведро настроение и усмихнато загатва:
"Фестивалът няма конкурсен характер. Авторската идея на проф. Николич е отлична. За пръв път се срещам с толкова оригинално замислен сценарий и докрай успешно организиран фестивал. Всеки ансамбъл успя да покаже своята национална специфика чрез хоровото пеене.
Ние изпълнихме програма "Музика на народите". От "Ой, цветет Калина" (песен, в която солират две рускини - Лариса Мирчева и Лариса Петрова) до американски госпъл със синбек. Показахме възможностите на хора да изпълнява ориенталска музика. Изпяхме румънска, финландска (със съпровод на соло-флейта от Таня Никлева-Владева), испанска (с тарамбука и китара), гръцка (с танц сиртаки) и бяхме многократно бисирани на сръбската песен "Айде, Яно". Но хорът се развихри в целия си блясък при изпълнението на българските песни. "Лале ли си, зюмбюл ли си " бе хитът на вечерта. Четири биса за една концертна програма. И най-интересното бе това, че "ПУБЛИКАТА УЧАСТВА С НАС НАРАВНО". Определено мога да кажа, че ми бе изключително драго да музицирам за толкова сензитивна публика, която откликваше бързо и адекватно на всяка наша "задявка". Затова смело мога да потвърдя, че главното действащо лице на нашата концертна вечер бе ПУБЛИКАТА в залата на Първа гимназия. Ние правихме изкуство заедно, влязохме в сърцата на зрителите и те в нашите. Тази интерактивност ни сплоти и помогна да почувстваме по-пълно магията на хоровото единение. Усетих контакта (между хор и публика) на много високо равнище. Дори извън залата тази връзка продължи. Ние споделяхме какво сме харесали в изпълненията на отделните хорове. Спонтанно бе възклицанието на финландския диригент Микко Сидороф: "Отдавна не съм чувал такава звучност и толкова "дълбоки" гласове. Само 4-5 българки са ми достатъчни, за да направя първокласен хор. Изключително красив звук имат хористките от ЖКХ "Христина Морфова"!!! "
Много мога да разказвам за престоя ни в Сърбия. В Крушевац пяхме заедно с руския хор, а в Белград - с финландския. На сцена до крайречния парк, увенчана с красива арка, изпълнихме вдъхновено своята програма.
Участвахме и в ателиета. Проф. Даринка Марович-Матич е уникален диригент. А хор "Лицеум" се отличава с кристален звук, изключителна сопранова партия, прецизност и блестяща лекота. Всеки глас в този състав е интересен и неповторим. Въпреки дистанцията, породена от езиковата бариера при поднасяне на текста, музиката, изпълнена от "Лицеум" сама за себе си представи съдържанието на вложената идея.
Връщам се в България, заредена с много енергия, оптимизъм и радостни преживявания на музикалния фронт. Обогатена от оценките на една прекрасна публика. Изпълнена с добри чувства към музикалната "столица" Крагуевац и гражданите й...
Хор "Христина Морфова" активно присъства в културния живот на България, както и в представянето на художествените достижения на българското хорово изкуство зад граница. Концертира с успех в чужбина. Има реализирани записи в радио София, радио Бремен и Холандското радио. Концертните програми на хора включват произведения от различни музикални стилове и епохи, от предкласиката до наши дни , от хоровата миниатюра до разгърнатата кантатно-ораториална форма.
Дълги години главен художествен ръководител на хора е именитата българска диригентка проф. Лилия Гюлева (1933-2003). Под нейното ръководство ЖХ "Христина Морфова" се утвърди като един от най-добрите български хорове. Като професор по хорово дирижиране в Музикалната академия в София тя подготви много млади диригенти, които сега работят като отлични специалисти в България и чужбина.
От 1996 година диригент на женски хор "Христина Морфова" е Таня Никлева-Владева. Тя завършва с отличие Държавната музикална академия"Панчо Владигеров" със специалност хорово дирижиране в класа на проф. Лилия Гюлева. През 2001 Таня Никлева печели конкурс за диригенти в Будапеща. Номинирана е с "Кристална лира" в категория "диригент". От 2006 е секретар на националното Сдружение на българските хорови диригенти.
© Йорданка Донева Все права защищены