Бетина е дребна красива млада жена, с дълги коси и фини черти. Иначе - доста енергична. Разправи ни, че учила донякъде за диетолог, но не е завършила. После работила в няколко големи фирми. И ето че сега ни се явяваше шеф на мен и на румънеца Радиш. Работела известно време в Щатите същото, каквото и ние, но непрекъснато пътувала и ù се налагало да отсяда в такива квартали, в които било страшно да с ходи пеш; само - от хотела в таксито и оттам - в болниците. Беше много впечатлена как някакъв лекар я излъгал за един пациент, че е умрял в резултат от участие в нейно проучване, пък после се оказало, че пациентът си бил жив и здрав.
Мисля, че Радиш много я хареса. Не само защото му се падаше шефка, предполагам, но ù пускаше от време на време реплики от рода на: "Ти си най-хубавото нещо, което ми се е случило във Виена". Бетина подминаваше тези реплики с усмивка. Радиш също си беше хубавец. При това - доста елегантен. С черна смолиста къдрава коса, не прекалено дълга, но не и къса. Каза, че по образование бил гастроентеролог, но никога не е работил като такъв, защото го разпределили в някакво зачукано село. Той пък разказваше с въодушевление на Бетина как се ходи на лов за вълци и мечки в Румъния и как през зимата се коли прасе и се прави кървавица.
Първата вечер ние тримата останахме последни в ресторанта. Останалите от групата се измъкнаха, без да ги усетим, а на следващия ден разбрахме, че отишли да танцуват в друго заведение.
И така, на другата вечер Бетина ни взе от хотела мен и Радиш, за да ни покаже Виена. Макар че Радиш бил вече тук няколко пъти и познавал туристическите обекти.
Колата на Бетина ù била подарък от нейния boyfriend, който работел в друг град, в някаква автомобилна фирма. Доста стара синя колица. Може би Радиш тайно се е надявал Бетина да е сама, но тя беше с нейна приятелка, чието име не запомних. И тя работела във фирмата на Бетина, а освен това имала гадже-румънец и даже била ходила в Румъния на гости. Внезапно в колата се роди идеята да звънне на своя румънец, а после подаде телефона на Радиш и в колата настана бурно веселие, като слушахме как Радиш говори с онзи другия  по телефона.
Оказа се, че пътувахме доста дълго. Виена явно е голям град, а ние сме се намирали някъде в покрайнините.
Бетина спря точно в центъра, в един подземен гараж до площада на Операта. Тук внезапно настъпи лека паника, защото Бетина изтеглила пари от банкомата непосредствено преди да напусне работата, но явно ги бе забравила там, заедно с картата си.