Ролята на мъжа в обществото –  Ние и света, част 5.4

Промяна на ролята на мъжа в обществото

    Съвременното общество подкрепя модела на семейство, в което бащата липсва или функциите му са променени. Той или е ангажиран с бизнеса си и кариерата си извън дома, или е напуснал семейството си, или е в къщи, но няма време за децата си. Функцията му се свежда главно до носене на пари и задоволяване материалните нужди на семейството. Той се интересува, но не се ангажира с възпитанието на децата си – оставя го на майката и на обществените институции. Времето му у дома е посветено обикновено на задоволяване на лични нужди и интереси – хранене, пиене, телевизия и интернет, събиране с приятели, любимо хоби, секс. Неговия пример възпитава децата, че парите и себе угаждането са най-важното в живота, че мъжът няма ангажимент към възпитанието на децата си и в същност, че материалното им състояние е много по-важно от моралното. Съвременния баща не общува с децата си с цел изграждане на тяхната личност и характери и създаване близки отношения. Общува предимно по повод на общи интереси и занимания – материални нужди, почивки, провинения пред обществото и институциите, хранене и други подобни. Такива отношения той има със всеки свой колега или съсед, следователно макар да мисли или твърди, че децата му са по-важни от другите хора, делата му опровергават това. Обикновено не умее и не желае да изпълнява ролята на образец и модел за своите деца – по-лесно е да остави обществото да се грижи за това. Така че бащите считат много по-важно да запишат децата си в по-добри училища или заведения за грижа към децата, отколкото лично да се заемат с това. Така децата израстват с една неправилна представа за мъжа, което се отразява съществено върху личността им за цял живот. Те приемат този модел и го внедряват в живота си, когато пораснат. Особено момчетата не могат да придобият необходимите знания и умения за пълноценна роля като съпрузи и бащи. Медиите и институциите предлагат само популярните, но непълноценни и погрешни модели – заместители на истинския. Поради спецификата на жената като по-близка до децата, обществените институции за грижа за децата са пълни предимно с жени и има много малко мъже. Така децата, прекарвайки все по-голямо време в тези институции и все по-малко време в семействата си, остават лишени от пълноценно влияние на мъжа върху тях. Популярните тенденции при възпитаването на децата, които следват институциите днес, са подвластни на феминизма: въпреки съществената разлика между личността и спецификата във формирането й между момчетата и момичетата, владее стремеж за изравняване и уеднаквяване на всяка цена, и то за сметка на заличаване на мъжките черти. Върху момчетата се оказва натиск да се държат кротко и да не са буйни, да обичат учението и общуването „по женски“. Обществото е завладяно от популяризиране на жената – колко е красива, колко е успешна, колко е способна и т.н. А мъжете често са представяни от медиите в негативна светлина – като глупави, неспособни, егоистични, морално слаби и зависими от пороци или от авторитарни съпруги. Някой може да се смее, но тези неща оформят съзнанието и личността на невръстните, доверчиви и неспособни да преценяват нещата деца. И те израстват деформирани, непълноценни и неспособни да бъдат истински бащи и съпрузи и майки и съпруги. Всъщност, колкото и популярни да са идеите за равенство между мъжа и жената, те не са и не могат да са еднакви и равни. Погледнете спорта, науката, изкуството, бизнеса и властта – фактите обективно показват въпреки всички съвременни пристрастия, че има неща, в които мъжа е по-способен и добър и жената не може да се изравни с него. И жените имат области и призвания, в които са по-добри от мъжете. Всеки пол има специфична роля и качества, които служат за добро на семейството и взаимно се допълват. От противопоставянето и враждуването между половете полза и интерес имат само тези, които не желаят стария библейски образец за семейството и обществото – привържениците на сексуалната свобода, на хомосексуализма; и онези богати кръгове, които желаят да ограбят и заробят всички хора днес.

Отношението на властта към ролята на мъжа

    Има една историческа случка, която хвърля повече светлина по отношението на властта към мъжете. Преди около 3500 години Египет бил най-могъщата държава в света, средище на древната цивилизация. Евреите се заселили в тази земя като малка група от около седемдесет души от племето на Яков, наречен Израил. Там те започнали да се размножават и да се разширяват, образувайки една специфична народност, която се отличавала от египтяните и не се сляла с тях. Числото на израилтяните и тяхното значение за държавата постепенно започнало да играе важна роля за нейната икономика и политика. Тогава, виждайки опасността от извоюване на политическа независимост от евреите и от загубване на икономическата изгода от тях като роби и слуги, управляващите възприели политика на системно унищожаване на мъжкото население и претопяване и асимилиране на израилтяните от египтяните. Била издадена заповед да се убиват всички родени деца от мъжки пол. Така постепенно еврейската нация би се лишила от мъже, а жените биха се съединили и претопили чрез бракове с египтяни и чужденци. Това е добре познатата история на появата на Моисей – един спасен по чудо от този геноцид над мъжете, който изиграва огромна роля в историята на еврейската нация и на цялото човечество. Днес в нашето съвременно общество се реализира подобна по своите цели и методи политика спрямо мъжкото население. За властимащите е изгодно мъжете да бъдат обезличени и неспособни да отстояват своите права и да реализират пълноценно своя потенциал – в противен случай авторитета и влиянието на властимащите над населението би била в зависимост от тях. Еманципацията на жената, увеличаващи нейната роля и влияние в политиката и икономиката, е изгодна на властимащите, защото жените по природа не са водачи, а водещи се; не упражняват власт, а я подкрепят; не могат да защитават правата си и ако се наложи даже да вземат оръжие така, както мъжете. Затова се допуска и се насърчава все по-голямо участие на жените във важните за обществото позиции – в политиката, в правосъдието, в контролните органи, в медиите. Например в правосъдието има наплив от жени към съдийски функции, а на мъже към адвокатски. Така жените си гарантират кариера и стабилност, а мъжете адвокати – високи доходи. В резултат на тези тенденции мъжете адвокати използват своя авторитет и способност за влияние за да защитават нарушителите на закона и печелят повече, отколкото като съдии. А пък жените съдии се огъват по-лесно под натиска на висшестоящи, заплахи, шантажиране и авторитета на адвокатите. От цялата работа печелят нарушителите на закона, а губи народа, който в същност плаща всичко.

Съвременното общество отнема авторитета на мъжа в семейството.

   Днес обикновено мъжът не може без участието на майката да изхранва и задоволява материалните нужди на семейството си. Дори се стига до там, че широки слоеве от населението имат нужда и изпадат в зависимост от помощи от държавата. Мъжът е зависим от институциите за отглеждането и възпитанието на децата си и е принуден да се съобразява с техните правила, методи и ценности. Той няма авторитет, тъй като няма функциите на ръководител и пример за своето семейство – предал ги е на държавата и обществените институции.

    По показаните тук и по всякакви други начини ролята на мъжа се изкривява и лишава от нейната истинска стойност. Чрез поощряване на себе угаждането, на алчността и жаждата за власт съвременното общество е превърнало мъжа в консуматор и марионетка на модела на властта чрез принуда и страх. Мислейки, че служат на своите интереси, мъжете днес служат на интересите на богатите, на притежаващите властта. Но ако осъзнаят своята истинска стойност и роля и я изпълнят пълноценно – светът би бил различен! Те биха поставили интереса на собствените си семейства над своя. Биха издигнали морала и биха прогонили несправедливостта, насилието и ограбването. Не биха позволили нищо и никой да ги замести в тяхната велика роля – на пример и гарант за своите деца и за цялото общество! Истинските мъже са такива – колкото и трудни да са обстоятелствата! Те ще бъдат такива докато са живи, и всъщност целия им живот е посветен на благородна служба за семейството им и за правото. Затова са готови ако трябва да дадат и живота си за тях!

Най-ценното, което един мъж може да има и да даде

    Коя е най-добрата печалба и полза за семейството и децата? Парите са най-маловажното и несигурно нещо – те бързо и лесно се изразходват или се изгубват в икономическите сътресения. Движимата собственост има ограничен срок на актуалност и ползване. Недвижимите имоти са дълготрайни, но имат смисъл само ако ги ползваш. Образованието и науката са ценни, но ако не се обновяват и развиват губят актуалност и ефективност. Всички тези неща не могат да бъдат полезни, ако липсват необходимите качества на личността, която ги има. Например колкото и пари и имоти да има един прахосник, той ще ги изразходи и ще ги изгуби. За да се ползва от тях, трябва да бъде пестелив, трудолюбив, предприемчив и т.н. От друга страна всеки, който има добри качества, може да задоволи сам нуждата си от пари и собственост чрез своя труд и способности. Този прост пример показва несравнимото превъзходство на качествата на личността над всички ценни притежания. При това личните качества никой не може да ти открадне – те са и най-сигурни и са полезни за целия живот. Между личностните качества и способности най-важните и ценните са свързани със способността да се грижим за здравето си, да общуваме правилно с близките и околните си, да работим и да учим, да познаваме и опазваме природата и света, в който живеем. Всичко това е предмет на морала и са най-висшите ценности за човека. Следователно най-ценното, което може да даде на своето семейство един мъж, е примера и грижата за отстраняване на пороците и усвояване на добродетелите на неговите членове. Без личен пример не би могъл да има никакъв авторитет и способност да постигне тази задача. Както в материалния свят, така и в морала не можеш да дадеш на другите нещо, което не притежаваш. Затова най-важното условие за изпълняване на личните задължения на един мъж е да притежава качествата, които са необходими на семейството му и да се усъвършенства постоянно. Посееш ли едно зрънце в природата се получава добив от десетки, стотици и дори хиляди зрънца. Колко по-ценно е да засяваш в ума и сърцето си и в ума и сърцата на децата и околните правилни и добри мисли и ценности; после с прилежност и постоянство да прилагаш тези добри принципи и правила в живота си, докато се превърнат в добри навици, които изграждат добродетели и ценни качества на характера! Печалбата от това е за цял живот и не може да се сравни с нищо! А да пропуснеш да постигнеш това е ужасна и невъзвратима загуба: пороците, както плевелите, се усвояват и развиват от само себе си там, където няма борба и грижа за добродетелите. Веднъж усвоени, лошите навици и пороци остават за цял живот и нанасят своята вреда. Неправилните приоритети и ценности водят до неправилен мироглед и цели, от там до неправилен живот и до увредени, непълноценни и неспособни за добро личности. Затова морала и ценностите не са празни приказки и някакво маловажно допълнение или подробност , а са същностните основи на живота. На тях се гради и без тях се руши живота на отделната личност, на семействата и на цялото общество. Това е истината. Днешното общество издига егоизма и гордостта над морала. Основна ценност са удоволствията, парите и властта. Тази сеитба дава своите страшни плодове. Но днес не е време за страх и безпомощно оплакване. Ние знаем, че някога бащите ни са защитавали своята земя и своите семейства дори с цената на живота си. Днес врагът, който заплашва всичко, което имаме и което е ценно и дава смисъл на живота, не са хора. Врагът са погрешните идеи, ценности и морал, врагът са вредните навици и практики в обществото, в семейството и в самите нас. Врагът са нашите слабости и пороци. Ще оставим ли неморалността и собствения ни егоизъм да ни заробят и да ограбят всичко ценно? Ще се задоволим ли само с една илюзия за благоденствие и бъдеще? Ще се откажем ли от постигането на най-доброто, на което сме способни? МЪЖЕ! ДА ВОЮВАМЕ ЗА СВОИТЕ СЕМЕЙСТВА И ЗА ПРАВДАТА! ВОЙНАТА БУШУВА И НИЕ НЕ МОЖЕМ ДА БЪДЕМ НЕУТРАЛНИ.

     Съвсем скоро гледах филма „Възражение по съвест“ – по действителната история на редник Дезмънд Доусън, извършил голям подвиг в Американско-японската война без да носи оръжие и без да убива. Обръщам внимание не на филма, а на човека и неговия пример. В тежки сражения, под непрекъсната опасност за живота си, този човек изнася от бойното поле 75 тежко ранени американски войници и дори няколко оцелели японски. Отишъл като доброволец на фронта, той се сблъсква за пръв път с ужасната реалност на безмилостното унищожаване на човешки живот и съдби. Всяка способност на хората около него бива използвана за унищожаване на враговете. Дезмънд използва всяка своя способност да спасява хора. Ден и нощ без почивка, изтощен до край, с окървавени ръце и с препълнено с ужасите на войната сърце, този човек се бори за да спаси колкото може повече хора. „Господи, помогни ми да спася още един човек!“ – молеше се за сила всеки път, когато отчаянието, страха, болката и умората го притискаха. Неговите бойни другари осъзнаха, че този кльощав и презиран от всички пацифист притежава смелост, вяра и сила, която те оцениха и пожелаха да притежават. Да, примерът е велик мотиватор за човека! Но този герой не стана такъв на бойното поле, противно на популярната нагласа. Той стана герой, когато още като дете в своето семейство страдаше от пиянството и побоите на баща си, но намрази с цялото си сърце насилието и несправедливостта и реши никога да не участва в тях! Той стана герой, когато реши да не се предава, но да отстоява своите принципи и морал във всяка подробност от своя личен живот! Той стана герой, когато се научи да обича всеки човек, дори пияния си баща, биещ скъпата му майка! Затова, че беше герой през целия си живот, когато отиде на фронта, прояви всичко, за което се беше подготвил и на което беше способен. Такава е истината и за нас – ние сами определяме мислите си, навиците си, характера си, способностите си и съдбата си със своя избор и начин на живот – всеки ден и в малките ежедневни неща. Големите изпити на живота само показват как сме се подготвили преди тях. След като видях себеотрицанието, безкористното и безрезервно посвещение и борба на Дезмънд Доусън, аз се засрамих от собствените си слабости и прояви на егоизъм в живота. Осъзнах, че колкото и да искам да бъда герой и да постигна мечтите си за важните за мен неща, ако в малките неща от ежедневието ми не съм честен, верен и посветен на най-близките за мен хора, аз не бих могъл да бъда такъв и в големите и в обществото.

    Който не защитава истината и правдата, подкрепя злото. Ако не станем да воюваме срещу злото и несправедливостта, те ще ни владеят и ще бъдем техни жертви и роби. Нашите бащи са били заробени от Турската империя. Ако се задоволяваха само да ядат и пият, да се женят и да празнуват – нямаше нужда да се бунтуват и да се бият, можеха и като роби да го вършат. Но те имаха ценности и идеали, които беше невъзможно да бъдат постигнати и да не бъдат ощетени в условията на робството и зависимостта от Турция. Те искаха не просто да живеят за себе си, а да постигнат най-доброто – да бъдат свободни, да гарантират всички интереси и права на своите семейства, да се изравнят с най-напредналите държави, да реализират своя пълен потенциал и мисия в живота и историята. Затова те разбраха, че без борба няма да постигнат мечтите и идеалите си, отказаха се от удобството, спокойствието, сигурността, дори от семействата и живота си, за да спечелят свободата си. Никой не можеше и не искаше да им помогне – великите сили си гледаха собствените интереси, изглеждаше безумно и безсмислено да организират бунтове и въстание, а Турция бе огромна и мощна, срещу която нашия малък народ не можеше да победи. Българския народ беше недоволен от робството, но се страхуваше да се вдигне на борба. Тогава се намериха мъже, които въпреки всичко решиха, че ще започнат борбата и че великата цел може и трябва да бъде постигната тук и сега, от тях самите! Те не търсеха оправдания, а начина да спечелят свободата; не питаха за цената, а дадоха всичко, което имаха, дори живота си – свобода или смърт! Обединиха се, създадоха организация, започнаха да подготвят народа, напредваха и силата им растеше… Вдигнаха се на въстание преди народа да е достатъчно подготвен – така се наложи. Водачите разбраха, че всяка проява на страх и колебание биха направили провала неизбежен и робството сигурно. Затова заповядаха хората да изгорят сами къщите си – няма връщане назад! Изправиха се срещу многократно превъзхождащи ги военни сили, биха се смело и до край, загинаха като герои. Те загинаха, но спечелиха това, което мечтаеха! Техния народ и целия свят видя, че те бяха свободни хора, че българският народ се бори за свободата си и е готов за нея! Истината е, че един човек и един народ става свободен, когато се бори смело, твърдо и до край за това. Да не се лъжем – няма награда без труд, няма добро без отстраняване на злото, няма победа без борба. Яне Сандански, отдал живота си за своя род и родина, казва (перифразирам): „Всеки човек е призован да води борба – робът за свобода, свободният за съвършенство!” Това е нашия дълг и призвание като мъже!

    Житейския път на човека призовава за едно възходящо развитие. В началото му човек израства, черпейки от околните и света, за да изгради една пълноценна личност във физически, интелектуален, социален и нравствен аспект. Зрелостта следва от низшите към висшите способности - първо физически, после интелектуално и социално, накрая духовно. След достигане на своята зрялост, човека е способен пълноценно да поеме своите отговорности и роля в живота, създавайки семейство. В семейството той е призован да дава и да служи на другите му членове, слагайки своите нужди и интереси на втори план. С брачния партньор встъпва в отношения на взаимна любов, сътрудничество и равенство, давайки и получавайки от другия. Когато стане родител, достига своето най-висше призвание и точка на развитие – да дава, без да получава; да се отрича от себе си заради децата; да вложи всичко което има и най-доброто, на което е способен, за да посрещне нуждите им; и да ги изгради и издигне като личности колкото може повече. Това е роля, надвишаваща по стойност и важност всички човешки длъжности, защото тя влияе по-силно и по-трайно света, отколкото икономиката, бизнеса, политиката и науката. Това, което човек постигне със себе си и с децата си е най-големия му принос към живота, към обществото, към настоящето и бъдещето. Дори да си цар, президент, собственик на огромна компания, твоето семейство и деца са и винаги ще са най-големия ти принос и призвание в живота! Ако имаш всички пари, власт и слава в света, и дори името ти да е в историята между великите, но не си изпълнил достойно ролята на съпруг и баща/майка, ти си един непълноценен и постигнал твърде малко в живота човек! Разбира се, човек може да израсне и да реализира пълноценно своята личност и принос и без да е създал семейство и без да има деца, но пътя и начина е същия. Може да нямаш партньор, но може да бъдеш коректен и да правиш щастливи хората около себе си! Може да нямаш деца, но да си като баща за нуждаещите се от грижа, помощ и израстване хора около себе си. Може да си като истински баща за чужди деца, за младежи, за бедни, за колеги, за служители и подчинени, за своя род, за своя квартал, за своя град, за своя народ, за целия свят! Светът има нужда от истински бащи!

     Ще завърша тази част с една песен за бащата. Намерих оригинала в интернет – руската песен „Знаешь, папа“ и бях впечатлен от дълбочината и посланието й. Преведох я и вложих в нея най-важното и възвишеното в бащата и бих желал всеки мъж да я разбере и запомни.

Няма много песни за бащата,

Често се забравя твоя труд.

Не е лесен пътя ти в живота

- отговорност носиш ден и нощ.

И сърцето ти измъчват рани,

белези останаха безброй:

Колко пъти всичко се проваля,

ти си непризнат и неразбран!

Пр.

Знай, че всичко е оставило във нас следи!

То завинаги остава във сърцата ни.

С твоя труд и с любовта ти сме израснали

- благодарни и щастливи сме завинаги!

Ти се труди с мисъл за децата

всички нужди да задоволиш.

За семейството си всичко даде

- да набавиш и да наредиш.

И как болно става ти, когато

се надсмиват и са груби с теб!

Те не помнят или не разбират

твоята любов и доброта.

Пр.

Всичко ще простиш и ще забравиш,

ще мълчиш и ще въздъхнеш ти.

Затова, че знаеш да обичаш,

да преглъщаш и да претърпиш!

И макар косите да белеят,

не старее твоята душа!

Тя ще топли и ще ни светлее

винаги, дори и след смъртта!!!

    Колко свято и велико призвание имат мъжете (жените не по-малко)! Каква голяма нужда има от промяна на мисленето, ценностите, морала, всичко в живота! Ще оставим ли другите да мислят вместо нас и да ни казват кое е важното и ценното? Промяната започва от личността, преминава в семейството, оттам в обществото. Защо да не променим света, променяйки себе си и семействата си? Защо да не превърнем живота си в едно благословение за хората около нас и за целия свят? Може ли да има по-голямо щастие и постижение от това!?

КРАЙ НА ЧАСТ ПЕТА