Въпросът: Защо ние умните и интелигентните сме само кибици, а тъпите безочливи копелета са в играта и я печелят?
Допускане: Не сме толкова умни и интелигентни!
Има ситуации и места където точките в теста за интелигентност не вършат особена работа. Трудно човек с висок коефициент ще оцелее в джунглата или пустинята. В същото време бушмени и пигмеи оцеляват там без особена трудност. Не само не знаят да пишат, но и не подозират за съществуването на буквите.
Въпрос: Не е ли политиката (бизнеса) една джунгла. Ако е така, то за оцеляване там се иска по други качества.
Допускане: Не са толкова прости.
Противникът на Рейгън, писателят Гор Видал, беше писал на съмишлениците си: Престанете да пишете колко е прост Рейгън! И че единственото му качество е да служи на богатите. Милиони хора са съгласни да служат и на дявола, само и само да успеят. Но точно той поиска да стане шеф на гилдията на актьорите ( главен секретар на МВР) и стана! Поиска да стане сенатор (кмет на София ) и стана! Поиска да стане президент (министър председател) , после да повтори (потрети) и успя.
Допускане: Кибиците ( Наблюдатели, анализатори, политолози) са в ситуацията на професорът по футбол в Спортната академия, който анализира играта на Стоичков. И стига до извода, че играе с два леви крака. Кибиците ( критици, експерти, редактори) обясняват какво е успял ( не успял) творецът, докато той просто вдига рамене: Така ми дойде!
Допускане: Светът няма да се оправи, ако го управляват фризьорите, барманите, шофьорите на такси или интелигентите. Т.е. Светът няма да се оправи- примирете се!
Извод: Трай си батко кибик, да не получиш ритник!
© Слав Коруба Все права защищены