Трудно се надгражда съвършеното
Концерт на Русенска филхармония
под диригентската палка на Йордан Камджалов
29 август 2019г
Драматичен театър – Търговище
След като стана известен на три континента с шеметната си световна кариера и ръководството на повече от 60 симфонични оркестри и хорови състави, Йордан Камджалов получи покана и от родния си град Търговище. „Ти да видиш….”
Голяма смелост се изисква да изпълниш изконни български произведения от Панчо Владигеров в град, в който от четвъртък до неделя вечер живеещите от квартал „Борово” до квартал „Въбел” слушат по принуда до полунощ сватбарски мюсюлмански маанета и прочие субкултурна интонационна звукова атака. Какво да се прави? Не всеки е пророк в родината си и не всеки има възможност да получи достатъчно знания за националната си култура и принадлежност. Това зависи от държавата. Нека не прозвучи като остаряло понятие. Намират се хонорари с четирицифрени стойности за мадони със силиконови джуки, които „вият” на три тона полуголи, а няма средства за хонорар на диригента на една младежка формация, изпълняваща българска православна музика ( от Йоан Кукузел до съвременни автори). Абсурдно, нали?...
Диригентът си е поставил за цел да съживи институционалните оркестри в своята родина, за да покаже необятния потенциал на българите. Колосалните им възможности да оцеляват въпреки трудностите. За втори път слушам тандема Русенска филхармония- Камджалов и забелязвам наличието на голям прогрес в партнирането и звучността им. Изпълниха „Рапсодия Вардар” по европейски стандарт, като запазиха националната специфика и тържественост. „От българско, по-българско”(възкликна една журналистка). Широта. Гордост. Величието на нацията! Непобедимият български дух!!!
Добро начало на концертната вечер. Особено впечатление направи изявата на младия виолончелист Кръстев. Отличи се с безупречна техническа реализация и „отдаденост” на жеста на диригента. Може би се нуждае от инструмент с по-добър резонанс, защото в определени моменти въпреки старанието на водача ,оркестърът го заглушаваше. Вечерта бе изцяло „Панчова”. След двете популярни произведения ( рапсодията и „Българска сюита”), прозвучаха не толкова познатите на масовия слушател симфонични танци в неравноделен ритъм.
Отговорност е да посегнеш към творчеството на Владигеров. Йордан Камджалов осъзнава, че е много трудно да се надгражда нещо съвършено. Интерпретаторът- гуру трябва да достигне до смисъла и посланието на партитурата, за да изправи музикантите на сцената с обективно преживяване. Знаем, че Панчо Владигеров се е вдъхновявал от богатата душевност на българския народ, но в действителност той много умело слива европейското с националното. Така рапсодия „Вардар” се превръща в най-родното произведение и е еманация на България. Този изключителен юбилей- 120 години от рождението на един български гений – показва, че традицията признава онези творци, които са влюбени искрено в народа си. А този народ-увенчан с безсмъртие- е справедлив и признателен.
Българският фолклор е чистият извор, от който блика вечността. Никой не му е поръчвал тази творба, но тя е избирана да бъде изпълнявана по целия свят. Защо ли сме свикнали да възприемаме нашите велики творци като даденост? Можем да сме сигурни, че музикантите и след нас ще продължат да се „вглеждат” в шифъра на Владигеров.
Както винаги, диригентът произнесе своята реч, с която се опита да обясни на аудиторията посланието на композитора и историческите корени на тази музика.
„Родният град….Това е една от най-трудните сцени. Един особен трепет, вълнение, особена отговорност. Трепет и радост! Панчо Владигеров не е роден в България. Той е роден в Цюрих и е отрасъл в Берлин. Там е учил. Почти всичко, което ще изпълним тази вечер, то е написано там. Един музикант с еврейски произход. Но на него се пада честта да разнася знамето на българската култура. България е на първо място по многообразие на музикален фолклор. В тези симфонични танци ще чуем именно това. Един българин отива на хиляди километри от България, а пише български творби. Той е изпълняван по целия свят. Получава се една особена връзка. Когато напуснах Търговище, още не знаех, че ще отида в Берлин. Узнах, че тук съм се подготвил за това. Да вървя по същите коридори, по които е вървял и той. Първото пиано, на което свирих, благодарение на майка ми, също е от Берлин.
В Берлин са родени и моите три деца- Кубрат, Рада и Зора. Аз нямаше да отида там, ако не беше Наталия- моята първа и единствена съпруга, майката на тези три невероятни деца. Посвещавам този концерт на тях!!! Не подозирах, че ще открия такъв резонанс с моя личен живот и развитие. След Владигеров , друг българин не е учил музика в Берлин. Тази врата, която се отвори за мен, е била затворена 85 години за българите.
Панчо Владигеров е българинът, чиято музика звучи по целия свят. Караян се е дипломирал с неговия първи концерт. Свикнали сме да чуваме името му с радост. Това е една знаменитост, която тепърва ще изучаваме.
Благодаря Ви! До нови срещи!”
В края на концерта вълнението и високият градус бяха без граници. На сцената се появиха трите деца на маестрото с букети в ръце. Трогателно! Вълнуващо! Прегръдки и целувки… Сълзи в очите и душите. Смисълът… те го сътвориха с малките си длани. Публиката притихна, пленена от мистерията на този неповторим миг.
След финалните акорди се изви дълга опашка от почитатели във фоайето на театъра. Основното ядро бе от педагогическата колегия на Втора гимназия- учителките на Йордан Камджалов, които с майчински трепет искаха да го докоснат и да го поздравят за представянето му.
Струва си да бъдеш учител. Живееш в бъдещето и то ти носи изненади. Посял си духа си сто години напред във времето. Винаги питам учениците си как си представят своята победа в живота. Може би съм си представяла тези мигове на реализирани младежки мечти и копнежи, творческо себераздаване и креативност. Уникално! Разбирам, че Йордан е открил е една вечна истина: ключът към това да реализираш една своя мечта не е в това да се фокусираш върху успеха, а да откриваш значимите неща.
Последва атака и от журналистите. А едва след това един б а щ а , който се труди неуморно до изнемога, успя да получи своята най-голяма награда- обичта на децата си, които вижда за кратко. За да бъдат на спокойствие, той ги заведе в комплекс „Рай” („Белият кон”). Малките се надпреварваха да му разказват това, което е пропуснал през времето на своето отсъствие от ежедневието им.
Каква бе личната ми равносметка след концерта?
Камджалов постига със своите оркестри невероятно изпълнителско равнище, което отговаря на всички професионални музикални изисквания и може да се нарече майсторско. Той насочва музикантите към изпълнение на нюансите в интерпретацията при разработката на темата. Успява при всяко повторение да ни внуши нова звучна картина (ретроспекция). Чистота на звука и баланс! Русенската филхармония прозвуча по един съвсем различен начин. Мъдро и овладяно. В един момент се усъмних в слуховите си възприятия. Те реализираха завладяващо силно българско присъствие. Чухме убедително изпълнение (очаквано като вълшебен сън) на обновен състав със самочувствие. Рапсодия „Вардар” се отличи със свободна интерпретация в рамките на стилистичните особености на епохата, автора и творбата. Уравновесено и зряло музициране. Добър професионализъм и дозиран ентусиазъм. Свирене с отличен вътрешен контрол, дисциплина, перфекционизъм.
Залата бе изпълнена до край. В публиката присъстваха както видни обществени и културни дейци на Търговище, така и съвсем обикновени хора с деликатен нюх и чувствителност към естетическата наслада от изкуството. Диригентът им благодари за доверието с призвание на изкушен от музиката артист, служещ пред олтара на музиката.
„Традиция не се създава лесно. Това означава дългогодишна последователност.” – пише акад. Христо Недялков в своята книга за Детския радиохор. Спазвайки канона, Камджалов живее с амбицията да усъвършенства съвършеното. Рапсодия „Вардар”- тази музикална българска реликва- прозвуча хем по български, хем планетарно.
Живея с убеждението, че умението да чувстваш музиката обогатява душата. Прави те личност. Двадесет и девети август 2019г бе ден-триумф на личността на Владигеров, експонирана от Йордан Камджалов. Доказателство, че Времето отсява само стойностното.
След концерта стоим с майката на маестро Камджалов на една пейка и бъбрим по женски. Тя разказва за пребиваването си в Рийека, Хърватска, за проблемите с болния съпруг , за интересни личности от музикалния афиш. А в това време сътрапезниците на Тодор Камджалов си бяха тръгнали, без да платят общата сметка в заведението.
От българско, по-българско!!!
© Йорданка Донева Все права защищены
Превъзходна статия!
Наистина "от българско по-българско"!