Явно остарявам. Не събрах сили и желание да отида до София, макар преди почти година да бях един от първите в страната, узнали за насрочения концерт. И тогава бях напълно убеден, че ще съм там, освен ако по някаква случайност смъртта не вземеше да ме застигне преди появата на Уотърс в столицата. Но дори в този случай, мислех си аз, пак щях да ида. Щях да наредя да закарат ковчега ми на националния стадион, щях да си пробия дупчица и да гледам от нея.
Жив и здрав съм и до днес, но при все това не отидох. Не мога да обясня защо. Дали пък средната възраст не чука вече и на моята врата? Официалната извинителна версия на съзнанието ми гласи, че твърде добре знам какво ще видя и как ще бъде представено, което ме лишава от удоволствието да бъда изненадан. Наистина трудно може да бъде сепнат един ревностен фен на Пинк Флойд, който слуша групата от дете и притежава всичките им албуми във фонотеката си, ведно със соловите проекти на Уотърс, Гилмор и покойния Барет. В крайна сметка, оправдавах се ...