Международен музикален фестивал "Варненско лято"
20. 06. 15г. - 29. 07. 15г.
Обичам свръхчовешкото
Международният музикален фестивал „Варненско лято” бе открит на 20 юни 2015 г. с изпълнението на рапсодия „Вардар” под диригентството на Йордан Камджалов. Това бе финала на едно дълго турне на маестрото в четирите краища на България- в градовете Пловдив, Плевен, София и Варна.
„Никому не се дава незаслужено голяма дарба и колкото повече ти се дава, толкова повече трябва да върнеш на хората.”
П. Тихолов
В лицето на маестрото има одухотворено изящество. В очите му- демони, укротени от молитва. Безкрайната генетична игра на столетията е сортирала тези белези, за да произведе едно неочаквано богатство, което е на път да се превърне в духовния кумир на българската нация. А оттук произтича и нашата гордост, че именно в красивата провинция Търговище е започнал жизненият път на реформатора в диригентското изкуство - Йордан Камджалов. Мъжът, съумяващ с палката си да предизвика чиста духовна наслада, а с трептящата си мисъл – да създава нови светове и ефирни пространства. Колко е жалко, че сме като снежните човеци и бавно се разтопяваме с времето!
Търси раздаване до екстремност. Това е един живот на огромна скорост и всеотдайност. Въпреки неотложните ангажименти и преумората след репетициите с Варненската филфармония, успява да ми отдели 90 минути за творчески разговор. Свръхвзискателен и отговорен към изкуството. Показва белези на самокритичност, следствие на това има усещане, че е несигурен. Но точно това го прави уверен. Споделя, че Панчо Владигеров го респектира и не му е достатъчно времето за разучаване на емблематичното българско произведение. С това приключва едномесечното турне в България /най-дългото до този момент/, включващо четири различни програми.
И защо ли сам си причинява това? Не е разбираемо за обикновения слушател. Трудно е да превключиш от Чайковски на български композитор, при това класик. Толкова много концерти, срещи и интервюта за един месец в България. Вече две филхармонии го правят свой почетен гост-диригент – Плевенската и Пловдивската. Тъмните кръгове под очите издават свръхнапрежението на духа, който мобилизира тялото.
Панчо Владигеров винаги се е „простирал” между двойнствените стандарти на световните и български музиколози. Негативните домашни оценки и интригите, свързани с руско-еврейската кръв на майка му, не пречат на неговото дълбоко народностно българско самосъзнание. Оркестрови творби на именития композитор са изпълнявали всички български диригенти. Най-голям принос в това отношение имат Саша Попов и Александър Владигеров. Рапсодия “Вардар” е най-известното и най-изпълняваното българско произведение. Тя е изградена върху българска народна песен, изпята на Владигеров от художника Константин Щъркелов в берлинския ресторант „Пшор бой“ през октомври 1922 г. При написването ѝ авторът добавя посвещение – „Посветена на борещата се българска младеж в Македония“. На концертния подиум за първи път прозвучава през януари 1923 г. През 1925 г. в Ню Йорк звучи в „Карнеги хол“ в изпълнение на цигуларя Макс Розен. Национален музикален шедьовър , напомнящ за великите времена на българската държавност. Долавят се тържествени призиви, присъщи на химните.
Всеки гений стои между бога и човека. А каква е неговата власт? Да тълкува и предава на боговете човешките желания, а на хората – божиите. Молитвите и жертвите на хората, заповедите и отплатите на боговете. „Той е посредник между два свята и ги допълва така, че чрез него те се свързват в едно цяло.” /Платон, „Пир”/
20. 06. 2015г., 11 часа
Генерална репетиция на Варненската филхармония с диригента Йордан Камджалов
Рапсодия "Вардар" - Панчо Владигеров
Маестро Камджалов за първи път дирижира това произведение . Научил е партитурата наизуст , но все още чувства известен дискомфорт и неувереност. Оркестърът свири силно и солото на флейтите не се откроява. Стоп! Цифра три - отначало. Добре се работи с отзивчивите оркестранти/ моля, увеличете им заплатите, за да не си губят ценното време с други занимания/. Поразителен концертмайстор, придаващ топлина на звука! Веднага струнните засвирват тридесет процента по-тихо. Мелодията заблестява!!!
Концерт за цигулка и оркестър №1 - Панчо Владигеров
Солист - Симеон Симеонов
Музикално явление! Един млад интелектуален виртуоз, който превръща свиренето в детска игра.Техническата доминация и роботизираното съвършенство се усещат, но не влизат в конфликт с дискретната чувствена елегантност на солиста. Артист с фина чувствителност и неподозирана деликатност. За него цигулката не е инструмент, а жива и неразделна част от тялото. Всеки тон е безупречен и стои на мястото си. Музикантът зашеметява с ясното фразиране на изключително трудните пасажи в текста на Владигеров. Успява да създаде озареност, очакване за изгрев.
Симфония №6 - Пьотр Илич Чайковски
Свидетели сме на един грандиозен диалог между струнни и медни духови инструменти. Стремително разгръщане на звуковата емисия. Добро начало за музикален фестивал. Всичко има на тази репетиция- от "маркатисимо" до ултраакценти в медните духови инструменти. За да се получи ефекта на "изумителна, нечовешка музика"/определението е на музикален експерт/. Душата на диригентга има безкраен свод и поема/ отразява върховите вибрации на Чайковски , без да се "разпадне". Напротив , той се зарежда с тази енергия и я насочва към публиката като "магически сервитьор", който фламбира вече готовото ястие и с ритуалния камшик /в случая палката/ го отдава на гладната "тълпа" , чиито сетива е изострил до крайност. Това умение е кодирано във фамилното име на диригента. Думата "камджия" означава бич. Прекрасна репетиция! Време е за обяд в Морската градина.
Фестивален и конгресен център, 20.00 часа
Грандиозно начало с рапсодия "Вардар"! Произведението традиционно се изпълнява на откриването на този музикален форум, още от първото му издание през 1926 година."Тръпки на възторг в петите"! След тържествените звуци , последваха речи на членовете на организационния комитет на фестивала. Елиянка Михайлова прочете поздравителен адрес и приветствие от министъра на културата г-н Вежди Рашидов. Изтъкнато бе, че това културно събитие има дълга традиция, затова успешно приковава вниманието на специалисти и гости. "Варненско лято" дава възможност на почитателите на музиката да чуят изпълнители от световна величина. Подчертана бе ролята на Варненската филхармония /с нейната богата програма/ като надежден партньор в това начинание. Кметът на морската столица, г-н Иван Портних, дефинира този фестивал като част от лицето на града, гордост за музикалната общност на България, поглед към бъдещето и възможност за разширяване на контактите ни със света. През 2016 г. предстои юбилейното издание . Кметът пожела успех на участниците.
Последва изпълнението на Симеон Симеонов. Заслужено бисиран от публиката. С кратко соло направи своя реверанс към слушателите.
“Силата е вътре в нас. Тя идва от човека. Музиката трябва да въздейства и да има силата да споделя лично. Несподеленото изкуство е просто един музеен експонат. Аз споделям Малер, Вагнер или Бетовен, както един голям актьор се идентифицира с герой на Достоевски, Чехов или Пушкин. Ако не представяме нашата си философия, ще бъдем като папагали”, коментира гост-диригентът Йордан Камджалов.
След антракта се потопихме в музикалната омая на Чайковски. Яростно себераздаване. Много увереност в жеста на диригента. Ясна мисловна карта в главата и отново демонстрация на авторския метод "глобализация на музикалната структура", разработен на принципа на осмицата. Резултатът е равнозначен на висок диалог между диригент и оркестър. Музикантите постигнаха трансцендентна звучност, а Йордан Камджалов /в превод от индуски - "моделиращият водата"/ - се прояви като жрец, който се бори със стихиите, размахвайки "бича на халата". Той успя да отключи своето СЪРЦЕ за всички . Така пред нас се разкри добре дишащ оркестър с бурно кръвообращение. Звукът ни нарисува картини / състояния на драматична обреченост и гняв, печал, философско примирение пред края. Енергия и живот, радостен блясък, а след тях - скръбно безчувствие. В очакването на смъртта - извисено примирение. Камджалов фино успя да загребе пластове от човешките души, да ги покори и разстели пред нас. Потресаващ триумф! Интерпретацията на Чайковски надмина очакванията ми. Резултатът бе очевиден- пет секунди бездна от тишина, след която изригнаха БУРНИ АПЛАУЗИ, продължили повече от десет минути. Публиката в залата остана на крака и след края на симфонията. Поклон пред таланта и трудолюбието на Йордан Камджалов и оркестъра!!!
Никой не бе учуден от вестта за предстоящата съвместна работа с Варненската опера в "Борис Годунов" на Модест Мусоргски през есента. А Йордан Камджалов бе избран за гост-диригент и на Варненската филхармония. Много от присъстващите утвърдени диригенти /с голям опит/ разбраха, че има какво да се научи и от младия маестро. Затова трябва да му се поклонят както влъхвите пред Младенеца. "Животът не се връща назад и не е спрял при вчерашния ден." /Халил Джубран/.
След като се уверихме в истинските способности на много хваления в чуждата преса наш диригент, би било добре да запознаем с тях експертите в МОН и депутатите, които коват новите закони в образованието. Нашето обръщение е следното: "Ако в едно училище има дори само един Шуберт, образованието трябва да бъде качествено и насочено към развиване на пълния потенциал на надарените деца. Музикалните паралелки в по-малките населени места са жизнено важни. Талантливи хора не се раждат само в големите центрове."
Големите религиозни учители, като Христос, Буда, Петър Дънов, Конфуций, често се смятат за хора, постигнали висше ниво на съзнанието, домогнали се до съпричастност с останалия свят, отказали се от собствената си личност. Йордан Камджалов посети „Карин дом” /специализиран институт за деца с увреждания/ във Варна и води разговори с представители на заведението. Този млад човек се обръща към по-младите от него и заедно със своята Фондация ”Йордан Камджалов” декларира своята грижа и интерес към тях.
Духовното е изключително сложен феномен, изискващ задълбочен анализ и известна доза смирение. Диригентът Камджалов успява да организира за своите почитатели такова преживяване чрез чудото Музика, сравнимо само със срещите с хора, които силно обичаме.
У дома го чакат с нетърпение „три слънца”. За тях той говори с благоговение: „Децата са най-изключителното нещо в моя живот. Те са единственото нещо, което надминава цялата ми фантазия, цялата ми креативност. Силата и успехът не са подразбиращи се, за тях трябва да благодариш непрекъснато.”
С успешните си изяви Йордан успя да прослави Търговище и да го превърне във втория Залцбург на Европа. Ken Ward пише в “The Bruckner Journal” на 24.06.2013г. : „Харизматичният млад български диригент Йордан Камджалов оформя всяка фраза до пълното й съвършенство.”
Почитателка в интернет споделя: „Велико е как успява да докосне сърцата и да направи мост към дълбоката фундаментална истина, за която всеки, съзнателно или не, копнее.”
Чета изявленията на маестро Камджалов в интернет-пространството и си мисля, че ако един изследовател се заеме да систематизира всичко казано от него, ще се получи университетски учебник по интердисциплинарна наука от философския цикъл.
Йорданка Донева: Какво Ви мотивира за хиперпостижения?
Йордан Камджалов: Колосален въпрос. Всеки отговор е многооктавов и мога да вляза във всяка октава поотделно. Потенциалът в атома е покъртителен. Високите постижения са следствие. Мотивация няма. Базовият стимул е желанието за споделяне на нещо красиво и велико с други хора които са част от нас/. Този нагон е мой единствен стимул. В мен от малък се роди този незатихващ копнеж за раздаване. Това са нещата, които са ме движили 21 години /от 1994 г. до сега/.
Импулсивен ли сте? Или дълго премисляте действията си?
Аз съм концептуален. Моята импулсивност е в посока на дългосрочните ми планове. Тя е функция на нещо много константно. Звучи парадоксално. Ценностната ми система няма вариации, тя е нещо неизменно. С хората съм естествен и непринуден.
Ние сме това, което ядем. Веган, вегетарианец или просто аскет?
/Смее се/ За съжаление просто вегетарианец.
Не диктатор, а комуникатор в съвременния свят на отчуждено безразличие. Как се постига това?
С вяра в безграничния потенциал на човека. Конкретно със съставите, с които работя- аз си представям хората като диаманти, които трябва да се шлифоват или да им се избърше праха, за да заблестят повече. Ако отида при тях с нагласата , че ще срещна въглени….
„Диамантът се реже само с диамант” – твърди Паулу Коелю.
Изживявате ли се като Будител с определена мисия на Земята?
Всеки човек има своя задача. Не живея с идея, че е мисия. Знам, че имам отговорност към ближния и далечния. Да, в мислите и дейността ми се създават ясни асоциации за будителство, които мисля, че са на първо място- бих бил тъжен, ако това е нещо изолирано и привилегировано. Говори се за едно движение в посока към възраждане. България се нуждае спешно от своите нови будители. Всеки един от нас трябва да събуди Будителя в себе си. Това е патосът.
От какво се зареждате с тази колосална енергия?
От копнежа за споделяне и принос за развитието на човешката култура. Моят копнеж е към свръхчовешкото, великото. Това ме трогва. Обичам свръхчовешкото! От него изтръпвам. Преди дни бях на концерт на ансамбъл „Пирин”. Това бе докосване до свръхчовешкото за мен. Поп фолкът и наркотиците не са на почит.
Какво означава думата”камджал”?
„Водата, която моделира”/според изследване от индийски източник, направено от проф. Стефан Драгостинов. Той сподели тази новост за мен на последния ми концерт с Плевенската филхармония на 14 юни в зала „България”/.
А родителите Ви ми дадоха документ от Държавния архив с легенда, в която се твърди, че камджята е ритуален камшик на момата-юнакиня. Тя удряла кандидат-жениха с него, ако не може да я догони в състезанието по ловкост. Да му мислят бъдещите ви зетьове! Да не забравяме, че сте баща на две малки моми- Рада и Зора Камджалови и един юнак- Кубрат.
Вие сте интегрален творец. Берлиоз твърди, че музиката поражда у нас такива представи за време, пространство, движение и цвят, които в действителност могат да се получат с другите анализатори. Помага ли синестезията на един диригент?
Моите представи за музиката са свързани с пространствени образи. Успехът на един концерт е право пропорционален на формираното пространство. Мога да мисля за звука като откритие. Всяко човешко същество говори. Музиката може да бъде откритие, но не априори.
Хипермнезия, мантизъм или трениран ум? Възможно ли е вашият мозък да е устроен по-различно?
Моето запаметяване е също опосредствано от пространството. Като архитект се възползвам от пространствената си памет и числови структури. Това са моите инструменти. Не подценявам и паметта на сърцето, за която по-малко се говори. Емоционалната памет играе своята роля, но тя е в координация с другата. Тези процеси могат да дадат бърз резултат при съчетаването на двете. Особено в гениалните партитури. Аз съм архитект в музиката. Тя е линеарен процес, а аз я възприемам триизмерно. Като добавим чувството се получава и четвърто измерение.
Музиката като проникновение и откровение.
Моят метод е свързан със създаването на брегове. Ако ги няма, реката би се разляла. Числовите детерминанти оформят платформа, в която да изригне моето сърце. Основната действаща фигура е бушуващото сърце. Ако бушува само- ще се разлее. Ако има ясно корито, но без вода / „луда река”/, която да тече- това е безплоден академизъм. Съчетанието от двете е невероятно! Търся превишаване. „Чашата ми се прелива”/ Псалм 23/. Да, в музиката виждам откровение. И цялото ни битие е отворена книга.
Дирижиране и евритмия.
Евритмията /като част от общата наука за движението/ е огромен принос за човешката култура и познание.Убеден съм, че тя може да обогати всяка диригентска форма.
Ясновиждащите в следатландската епоха.
Ясновидството е феномен, който не е изчезвал. То ще бъде част от бъдещето на човечеството. Винаги е имало хора с такива прояви. Децата и животните виждат неща, които не са постижими за нас. Те са естествени. Тази способност съществува латентно в човека. Естествено е да не можеш да пишеш, ако не си хващал химикал.
Интерактивността в изкуството.
Синтезът на звук, мисъл, чувство, които естествено се отразяват и в движението са част от перспективите в изкуството. Това е добре забравено старо. Намираме го в народната музика. Завръщане към античния идеал.
През 2013г Вие приехте поста почетен председател на Празниците на женските и девически хорове „Проф. Лилия Гюлева” в родния ни град Търговище.
Много благодаря за доверието. За мен е вдъхновение и привилегия да бъда и по този начин съпричастен към подобен културен феномен. И не мисля, че има сила, която да ни спре да поддържаме фестивала во веки веков. Амин! Да пребъде!
На кръглата маса на Деветите празници акад. Емил Янев предложи между две издания на форума да се провежда конкурс за написване на нови хорови творби. Кой би финансирал подобно начинание?
Не мисля, че финансирането трябва да спира такова начинание. Участвам безвъзмездно в подобни каузи. Тези празници принадлежат на цялата култура и на света.
Подарявам ви диск със „Симфония на мира” от Стефан Драгостинов. Ще се заемете ли с дирижирането на това произведение? Какво се случва при срещата на двама гении?
Всичко чуто до този момент от този композитор ме вдъхновява. Бих се захванал с реализацията на тази творба. Срещите между композитор и диригент са най-сладките. Да се работи със способен жив композитор е рядкост. Диригентът е служител на идеята на композитора, но ако може да я допълни е още по-добре. Творческите тандеми са интересни. Мравински и Шостакович - велик синтез! Взаимното „оплождане” е творческо съавторство. Композиторът и диригентът са съпроводници на нещо красиво.
Тръгваме си в полунощ с автомобила на д-р Анна Митрева. В колата е и Светлана Шейтанова, професионален музикант, работеш от много години в Норвегия. Разговаряме непринудено за концерта. Лекарката ме напътства да я държа будна, за да не заспи на волана. Светлана споделя: „Не знам как е възможно за няколко дни да се получи толкова силен контакт между диригент и непознат оркестър. Тук има някакво чудо. „
Краят на това турне показа, че търговищкият диригент е „добре дошъл” навсякъде в родината си. Софийската филхармония го кани за гост-диригент. На всички концерти публиката става на крака, защото Йордан Камджалов, стипендиантите на неговата фондация и филхармониците показват откровено изкуство, докосващо сърцата на хората.
© Йорданка Донева Все права защищены