ВРАТА КЪМ НЕВИДИМИ СВЕТОВЕ

На 13 и 14 юли 2019г в залата на Сити Марк Арт Център се проведе заключителната сбирка на Академия Музика и бе оповестен краят на първия сезон с един нестандартен интерактивен концерт. Йордан Камджалов ни представи музикалния педагог и терапевт Катарина Флюкигерс. Тя е щвейцарка, живееща в Австрия. Избягала от цивилизацията и изкушенията на дигиталния свят, в момента населява реновирана мелница сред природата без телефони, интернет и телевизия. Отличава се с аскетично излъчване и много жизненост. Интелектуален финес, съчетан със завладяващ подход към анализа на фактите. Без показност и самомнителност на последна инстанция. Просто – жена с друг поглед върху нещата. Пъргав ум и издължено, подвижно тяло. Действена, с посребрени коси . Представи се с изпълнение на първия струнен инструмент, наречен псалтир. Наивно-романтична нежност и детска чистота. И веднага един анонимен стих зазвуча в главата ми:

Китарата нежно запя във ръцете ти.

Зашепна и́ пламенно. Погали и́ струните.

Проехтя над вълните вик на сирени.

С песента им се сля. Изкачи се по дюните.

Звездите преплетоха лъчи уморени.

Морето омайно за любов зашептя.

Шепа пясък похарчи. Нали? Да ме видиш.

И шепа миди раздаде за целувка една,

от устните ми солени, морето да пиеш.

Катарина Флюкигерс започна своята лекция с теорията на д-р Томатис, споделяйки убеждението , че в нашата съвременност чуването трябва да се задълбочи. „Ухото на ембриона се развива още през петия месец от вътреутробното развитие. Когато настъпи смъртта на човека, ухото продължава да функционира. Т.е. чуването е мостът към живота и Отвъдното. Когато осъзнаем това, ще разберем каква отговорност носим по отношение на възпитаването на слушателски умения при децата. Днес много хора имат проблеми със слуха. Характерен образ за нашето време са тапите в ушите и слушалките. …Много фактори пречат на тишината. Ако съпоставим чуването и виждането, ще установим, че виждането е насочено навън, а чуването- навътре. Когато слушаме, ние сме уязвими…. В основата на човешката комуникация стои речта. А нейното усвояване е невъзможно без чуването.”

Брилянтен преводач и личност с интегрални познания , проф. Нева Кръстева ни предаваше нейното слово. Катарина Флюкигерс подчерта голямата стойност на заниманията с музика. Тя ни демонстрира своите причудливи инструменти последователно. Може да ги разделим в три групи- камъни, дървета и метал. И както шеговито маестрото направи алюзия със стиха на Вазов, „камъни , дървье и тела” зазвучаха в непредсказуема хармония. Първата група бе от дървени инструменти. Визуално ги оприличавам на големи саби и четка за коса с висулки от дървени пръчици с различна дължина. Звукът, който произвеждаха имитираше ромолене на поточе. Всеки инструмент бе изработен от различен вид дърво ( орех, бук, бреза..), имаше различен обем и съответно специфична звучност. Малките метални гонгове, капачета , триангели и пръчки звучаха с различна височина на тона. Камбани!!! Слънчеви кичури! Светлина! Мрежи от небеса! Огледала!

Особен възторг почувствах при възприемането на звука от почукването и триенето на камъните. Няма думи, които да предадат обективно това преживяване отвъд разума. Ще прозвучи смешно на мегазаетите хора с проспериращ бизнес, ако им разкажеш, че си преживял неповторимо удоволствие от звуците на камъни. Информация. Интензивно очакване. Извечно начало. Завръщане в правремена. Мистерия! Самороден шедьовър! Наподобяваше шепот, разбиването на вълните в скалите, нечленоразделната реч на примати или кълване на птици.

Това даде възможност да се получи своеобразна композиция без автор. Понякога и най-великите земни композиции звучат като дрънчене на празни консервни кутии, търкаляни хаотично от силен вятър. Нашата художничка Лора представи своите разсъждения за хаоса като възможност за достигане до порядъка, като креатив. Мисля, че импровизираното ни постижение бе Чудо на колективното творчество!!! Без репетиции и ноти. Заедност и уникално единство. Възможност да се вслушаш в предходния звук и да проектираш следващия, като се съобразиш с логиката на музикалната импровизация. Свързване и акордиране на душите в групата. Да чуеш пулса на света!!! Амалгамата на щастието!!! Упражнение по емоционална интелигентност.

Сдържам любопитството си. Разглеждам непознатите инструменти с нестихващо удивление. Възприемането на звука от големия гонг ме отведе до ръба на предела. А какво е границата? За любовта и за духа няма маркирани територии. Някога шаманите са удряли гонга ( там-там в съвременния оркестър) и са оповестявали излизането от рамките, навлизането в транса, прехода към другите светове. Преминаването отвъд.Това бе среща с ИЗВЪНЗЕМНИЯ разум, анаграма на мисловната карта на хората от паралелния свят. Изборът дали да общуваме с тях е наш… в многопластов-холограмен смисъл . Много и различни асоциации направиха участниците в Академия Музика. От Алиса в страната на чудесата до необятността на Космоса.

Разделихме се на осем групи и се разпределихме в залата и на балкона. Груповото музициране с инструментите под ръководството на Катарина Флюкигерс ни направи по-уверени, сплотени и подкрепени от груповия потенциал. Този съвместен звук е терапия на страха от самотната ни фрагментарност като индивиди. Възможност за оползотворяване на колективната интелигентност на груповия разум, сливане с психичното пространство на другите, обогатяване. СИЛА!!! Когато слушах звъна на металните пръчки, произведен от ритуалните движения на участниците, се завърнах в себе си. Поради натрупаната умора от последните два месеца, за минута заспах, но продължавах да чувам от много далеч звука подобно на дрънченето на кристал. Ефирно! Почувствах прилив на енергия и концентрация. Преодоляване на безпокойството. Облекчение. Навлизане в собствената си идентичност. Категорично завръщане в ТУК и СЕГА. Събудих се бодра и в невероятна кондиция. Имах усещането, че се завръщам от 10 дневна почивка на пуст остров. Терапията със звук наистина е лечебна!

Благодарим на Фондация „Йордан Камджалов” за възможността да бъдем част от този вълнуващ спектакъл и да преживяваме/ разбираме музиката с помощта на нашите ментори- проф. Нева Кръстева, Йордан Камджалов, Катарина Флюкигерс. През изминалата година надградихме знанията си и изградихме общност от съмишленици. Научихме се да споделяме своите музикални и чисто човешки възприятия. Себеразвитие, усъвършенстване и психичен комфорт. Проникнахме до дъното на несъзнаваното. Разменяхме книги, лекции, картини, записи и информация. Благодарим на Мария Павлова- координатор на проекта, човекът-оркестър с дискретно присъствие и семейство Теодора и Христо Кирови- нашите любезни домакини.

До нови срещи през втория сезон на Академия Музика!!!