Не знам дали, ако прочетете новата книга с разкази на Петър Марчев, ще промените мнението си за съществуването им. Някои вярват, други не. Но пък заглавието ”Извънземното от Долна Митрополия” звучи достатъчно абсурдно и дори подвеждащо. Защото всичко, за което авторът разказва, e взето направо от истинския живот. Е, поднесено с фино чувство за хумор и голяма доза самоирония.  Авторът ни представя своите разкази с невероятното хрумване да ги озаглави по подобие на някои световни произведения. Започва с класическото „Под игото”, минава през ”Война и мир” и „Малкият принц”, после се спира ”По пътя”, за да завърши накрая с ”Мамино детенце”.

            Петър Марчев е много смешен автор. Стилът му е такъв - хумор, самоирония, минали събития, световни и регионални, както и днешни човешки надлъгвания и прегрешения, всичко това изобилства в разказите. Ако не цялата, то половината световна литература ни докосва с ярките щрихи на писанията му. На моменти обаче разказвачът няма никаква пощада към четящия. Показва обикновени, истински със своята силна болка истории, както ги е видял и почувствал.

               Порасналото момче, простило след дълги години на приятеля на своя баща, неволно отнел живота му. Баба Костовица, погубила живота си, за да предпази от хорски приказки своя син Косьо. Благо и неговият неблагодарен приятел. Близнатото по челото недъгаво момче, проходило внезапно, за да се отблагодари на пенсионираната учителка, направила всичко, за да доведе при него надеждата. Комшийките баба Петковица и баба Райковица, които се скарват за едното нищо, а после колко мъка произтича от това.

                Такива са героите на Петър Марчев. Първични, обичащи, мразещи, страдащи, прощаващи, но и вярващи. В това, че могат да променят, ако не целия свят, то поне себе си към по-добро. Но нека най-напред се научат да обичат истински.

                 А колко от нещата, така скъпи и ценни за едно отминало време, намира читателя в книгата - дънките „Levis”, „Coca cola”-та и нейното българско подобие „Алтай”-я, руския „Москвич”, големия шоколад ”Крава”, грамофонните тави с музиката на Назарет и Пърпъл. И събитията през 68-а в Чехословакия, и пътуването до светите места на Атон, и гюловото масло на казанлъшката долина, и още, и още…

                Това е един свят, събран в сто и тридесет страници.

                Светът на Петър Марчев - един човек, който помни миналото. И който силно вярва в бъдещето. За което трябва да се пътува с вдигната глава.

                А този свят е и нашият свят, което прави книгата му толкова близка до сърцата ни.

                  13.06.2011                                        Любомир Николов