С целувки нежни от сърце

душата ми събуди ти.

За истински мечти

мигът да улови.

Мигът на своята съдба,

мигът на любовта.

На чувствата различни,

на мигове епични.

Не се страхувай,

прекрачи ти прага на съдбата.

Какво ли има по – нататък?

Любов, мечта . . . любов и сън,

как пее славейче навън!

Горят нощни клади.Прелива прибоя.

В луната се врича безумна секвоя.

Не страдай любима,в сърцето ми има:

Любов.Топлина.Заветна мечта.